Стихове и поезия от съвременни български автори
Син ти иде, сестро Македония
брат срещу брата Ванга предсказа
син срещу майка и жена
размирни времена
Бракя сме - една кръв ...
Не мога да го повярвам
би могло да се опише.
Това, което чувствам
към теб е необикновено.
Дали пък не е само сън, ...
Все още е лято
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
Онлайн
сърфиране,
пред камера гримиране,
дори умиране
на живо. ...
Също като мен
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
Урок
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...
В Държавата на падащия мрак
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...
Поливане
Помощ-внимание добро "поливането" е.
Уравновесяване.
Лодка става съдът хаотично плаващ.
Хаотичните мисли тревожни - ...
Родена съм
Родена съм да те обичам,
да бъдеш в моята душа.
Родена съм да те наричам
със най-красиви имена. ...
Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...
Надграждане
Когато човек няма смелост,
да взема смели,твърди решения,
надхвърлящи неговите критерии,
след време ще се срамува от себе си. ...
Ако нямаш кибрит и запалка вкъщи за цигара
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...
Светлина в мрака
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта ...
Eсен – цветна съвършеност
нищо че не си зелена.
Есен топла, есен златна
нещо леко ми загатна.
Нещо твое, нещо мое. ...
Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...
Крайна гара Варна
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...
Висоцки Втори
поручик Голицин в измяна
за вражеска песен изпяна:
„Зачем нам чужая земля?“.
Подавам ти го за оценка
и устно почнеш да го сричаш
ще ти разперя ли крилете,
ще те науча ли и да обичаш?
Или пък неговият вкус ...
Сгрешена диагноза
на тази книжна лодка във ръцете ми.
От морска болест погледът пиян
клатушка се. В морето на сърцето ми
измислиците в синьо са капан, ...
Новият свят
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
Глътка въздух
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
Какво си ти за мен, Родино?
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да изгради... днес знайна?
Огнище... сбрало топлина, ...
Моето минало
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...