Стихове и поезия от съвременни български автори
Индикация
Ние живееме във Балон,
в центъра на който се намира Земята,
тя от своя страна си има Ядро,
което магма към Небето понякога мята. ...
Къщичка в гората
Живея със една мечта...
Да имам къщичка в гората...
Там някъде... Накрай света...
Далече от човеци... От тълпата..! ...
Закърпеният свят е като свещ
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
Училище – съдба и храм
Училище – съдба и храм,
пред тебе днес аз коленича,
признателност да ти отдам,
да заявя, че те обичам. ...
Като Данте
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
Нашата любов
Любовта е един единствен момент, в който свършва всичко
Около такива подобни белези
Дори навиците ни са обикновени. …
Болка моя, дръж ме и ме повдигни ...
И появи се ти…
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
Усмихнати лица
Копнеж и страсти стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и в захлас, скъпа моя,
на мен обещавай, че вечно ще тлее тази искра!... ...
Когато си сама...
Будиш ли се често през нощта..?
Тялото от страст, да се извива...
Галиш ли с ръцете си плътта..?
Възбудата от теб, да се излива... ...
Скромност
Скромността е Светлина.
Когато има светлина,
Има представа човек за мястото свое.
А мястото и пътя законни-заслужени-свободни ...
Tвърде късно
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
Приказка за лека нощ
По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини. ...
Сричка в Божието слово
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита. ...
Момчето за поръчки ли е Бог
и всеки образ на икона си гради.
С добро говори в... думите цинични...
И истини изгражда... от лъжи...
Когато вече доводи не стигат ...
Бабината баница
и точеше корите – по-тънки от зефир.
Почти не стигах масата, но гледах във захлас,
на пръсти се повдигах в несигурен баланс.
Въртеше тя живота си – изваян от тесто, ...
Орис
поставящ разрезите свои безпогрешно,
и мислим си,че ще избегнем твърдата и хирургична маса,
откупвайки се със пари или пък с друго нещо.
Понякога е тя комик на сцена - леко пийнал си бохем, ...
Тест
с гаджета дърти, с гаджета малки.
Всеки напада, как го разбира-
със лимонада или пък с бира.
Аз, понеже съм си дъртак ...
Най-великите крадци
До шушка да окрадеш себе си
и без да се изобщо замислиш,
като влюбен,пъпчив юноша бледен
да дариш всичко и да се пречистиш...! ...
Де се е видело?!
съседът как пробива със мерак,
дупчи ми в глава или ми се струва,
а и упорито псува тоз простак!
Ставам сънен - няма как, ...
Послание към вчерашните, днешните и утрешните ни деца
Те, може би са расли в доброта,
но хич не са ви питали дори,
дали да се родите и какви?
Знам, то... някой ден, ще ги вините, ...
Жилетка за врабчето и надежда
и полъх милва синята му кожа,
три облачета нижат бял гердан,
оранжевата есен му подхожда.
По рижите къдрици на дъжда, ...
Един за всички, всичко за един
Даже в пета глуха.
Но трудно се преглъща залък сух.
Които трябва никога не чуха,
с години оперирани от слух. ...
Жена на 50
не, просто на две по двадесет и пет.
Върви грациозно с лятна рокля на цветя,
с високи токчета и със стройна снага.
Усмихната, погледите са за нея всичките, ...
Откровение на Евгений Дайнов за миньорите
клатят властта ни пуста!
Идвате, депутати горди,
пораждате силни чувства!
Денков, наший генерал, ...
Кестенче за спомен от Валерий
... и лятото – слънчасал развейпрах,
отнесе го Вълшебникът с килима,
пет кестенчета, мила, ти събрах! –
да ти е топла идещата зима, ...
Жокерът в играта...
В която се налага да играеш...
По пътя си измисля правила...
Които предварително не знаеш..!
Понякога е труден и жесток... ...
А мойте червеи ще бъдат гладни...
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...