И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
КУЧЕНЦЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... защо си нямам кученце, което
да ме събужда в седем сутринта? –
да скитаме по изгрев край морето
и стихове цял ден да му чета? ...
Изкуствен Свят (Или как ни се отрази глобалното затъпяване)
В изкуствен свят живеем, във тези наши дни,
Изкуствено напредва, но с истински лъжи:
Изкуствени напитки, изкуствени храни,
Изкуствени целувки, изкуствени гърди,
Изкуствени пандемии, изкуствени войни! ...
Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
Любовта е слънце, що ме грее,
любовта е птичка, що ми пее,
о, мила, мен прегърни, целуни,
ще ти дам хиляди звезди, луни!
Целувката е вино, нека ме напие, ...
Просто идва с едно мигновение,
отредения ден за завръщане.
Колко лесно е всяко спасение,
ако вярата ти е покъщнина .
Ясен път след кошмарното тление ...
Искам, но не ми се получава.
Раздавам се, печели кой не дава.
Горя като молитвените свещи,
а всички резултати са зловещи.
Ония дето лижат перспектива, ...
Красива си, любима Пирин планина,
изпълнена с обич и на героите душа.
Зиме – снежна, една бяла, нежна красота.
есен си красива, цветна, като наша черга.
Ти някога в пазвите си героите ни сбра, ...
„Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкни, крие, като че ще векува на земята. (…) А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е ...
Аз нямам уговорки с теб за срещи,
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата ...
Честит Рожден Ден, Господи Исусе!
С благоговение стоим пред Теб!
Пресвята радост сърцата осени ни
празнуваме Родилия се Несътворен
Бог Слово в човешки лик ...
Как днес да се ориентираш в бедата,
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.
Примирени от артистичната медийна злоба ...
След близо - петдесет и пет писма
до Стареца от северната тундра,
отказах се да чакам чудеса,
а взех билет в последната секунда
от София - директно към Париж! ...
Пътят на Звездата!
Преди години, чрез Пророци ,Исус и тук е пребивавал,
чрез Словото и Духа... връзка с нас е установявал!?
Същото го прави и днес...опитва.., но ние го отричаме,
в "ново бъдеще", чрез Aнтихриста, рисковано се обричаме!? ...
В пресъхналите кладенци се взирам.
Дъната им от спомени пустеят,
стените обли каменно немеят,
надеждите си жаден не намирам.
Към изворите тръгвам и не спирам ...
О, съветски войне, държа се с тебе като брат,
милея за символите културни като Херострат!
Не съм варварин, просто троша паметниците,
не сме шарлатани, просто сме измамниците!
https://tribune.bg/bg/mrezhata/pp-db-ss-naryazaha-praznichno-/
Мигът, в който с теб се разминахме, още ме гложди.
Спомням си как потъмня синевата, а рибите бяха тревожни.
Спомням си също пръстенът, неподарен ти от мен, който не сложи.
Стихна вятърът веещ непокорно безсмъртните твои коси.
Открих мъртъв славея, пеещ в небесните клони, за да ме възкреси. ...
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ
... нали съм твърде глупав по природа, или защото много остарях,
забравям ЕГН-то си, PIN-кода – и все по-често вече съм за смях,
надеждите ми стават все по-смешни, мечтите ми излъгани – и те,
да коленича в храма – тъжен грешник, и да излизам чист като дете, ...
Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...
На Игнажден
Аз теб каня Господи, моля те ела,
в моят дом ти първи днес го посети.
Вдъхни в мен вярата, да няма тъга,
и моите грешки моля те ти прости! ...
И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...
В памет на Недка Мустакерска
Затворя ли очи и виждам мама
като в ония светли детски дни,
такава мила, слънчева, красива,
която може всичко да прости. ...