Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Eнергии

ЕНЕРГИИ
Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.
Бук – сцепен от светкавици на две.
Изпращам положителни енергии
към времена. Пространства. Светове. ...

Валери_Станков

Поезия

405 3 2

Предзимен сонет

ПРЕДЗИМЕН СОНЕТ
Не ме отпъждай точно днес.
Защо решил си да си идеш –
без план, посока и адрес?
А ти за мен си все тъй свиден. ...

yotovava

Поезия » Строги форми

565 2

В самото крайче на Всемира

Ще дойде ден, ще дойде смутно време,
словата търся, да те утеша.
Архангел Михаил когато вземе
и моята, тъй грешната душа,
тя ще е луда, от любов грешила, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

591 4 6

С любов (Благодаря…)

Искам да ти кажа
толкова много неща,
че живота няма да ни стигне
да си кажем всичко.
Но мълчанието, ...

Kalia1117

Поезия » Любовна, Свободен стих

578 2 2

Изгрев

на Галя
Аз лягам в нежно белите завивки,
отдавна вече нощен е града.
На изток -- очертания планински
и мисля си изгрява любовта. ...

ЛЕЦ

Поезия » Любовна

546 1

Символи

Символи
Обединители на световете са символите.
На Лесничея плевенето и на пътеките чистенето, реалност
Двойна-тройна е – тя се в градина и гора земна осъществява,
И в ума и чувствата човешки – също. ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

651

Острови в душата - 25

- На тази сцена правят Аполония.
- През есента ли? Пак да дойдем искам!
- Не зная отсега дали възможен
ще бъде отпускът ми и разписан.
- Вий двама сте и казваш, че добричък ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Друга

1.4K 5 12

A third acronymic limerick 🇬🇧

Beyond twenty-four I would stay,
it's my secret dream, if I may.
Don't claim I like most
elections by post,
no matter what Donald will say.

VladimirKostov

Поезия » Хумористична

1K

Чудеса и съкровища

Той бе чуден човек. Моят дядо.
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец. ...

diesto

Поезия » Философска

582 2 3

Един "Гимлет" в полунощ

по Реймънд Чандлър
Горещо лято. С намека за буря.
Намръщен мизансцен в среднощен бар.
Почти кристален звук от лед се удря
в износени стени, а стар блусар ...

jenyivanova

Поезия » Друга

1.1K 10 19

Дама пика

на Миглена Драганова - Дама пика
Не се страхувайте от нея,
не заразява с чернота.
Тя, като всички нас живее
с мечтата си за свобода. ...

valiordanov

Поезия

890 1

Криеница

КРИЕНИЦА
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта, ...

Валери_Станков

Поезия

643 1 2

Узаконено беззаконие

Бучи морето скръбно почерняло,
разбива вопли в здравите скали.
Сърцето ми от болка онемяло,
опитва мъката в слова да изрази.
Невинните дечица, кой ще защити? ...

Елиза13

Поезия

541 1 1

Оптимистично към съвременника

Комунизмът си предрече,
че ще си остане вечен,
но преди да се роди
като сън фалшив отече,
ново бъдеще предрече ...

zelenaradost

Поезия

558

За миг

Когато слънцето залязва,
за миг докосва със лъчи
луната приказно красива
и за любов ѝ то шепти.
Но разделени, всеки тръгва ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

543

Частничество

Когато повредят желана играчка,
престават да спорят чия била плачка.
Детското - единствено
приятелство истинно.

самин

Поезия » Оди и поеми

616

Поетът историк

След като изписа се многотомно
като историк,
самопризна си в поскриптум
скромно,
че в историята е лаик.

Вълшук

Поезия

412

Без заглавие

............................
На гроба ми цветя ще донесеш.
Ще поседиш. Цигара ще запалиш.
И болката си с теб ще отнесеш!
Не можеш в гроба ти да я оставиш! ...

gogata622

Поезия » Любовна

575 2

Човек създал?

От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.
Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът. ...

Patrizzia

Поезия » Философска

724 6 15

Ти!

Слънцето изгрява и ме милва с топли лъчи. Поглеждам нагоре и... Ооо... Това си ти!
Сърцето ми те търси сред небесен памук, поглеждам до мен и... Ти си тук!?
Жадувам за погледа кристален като роса, и за прегръдките, сърцето ми знае това!
Търсещ поглед, миг, синева, падащи от дърветата жълти листа!
Пр ...

sanctus

Поезия » Любовна

1.1K

Кръвта във вените ми

Кръвта във вените ми тича,
препуска бързо всеки ден!
Това на галоп ми прилича,
един галоп във мене всеки ден!
Дали ще бъда много умна, ...

ЛюдмилаДанова

Поезия » Философска

625

Хитростта

Защо трябва да мамиш хора,
о, хитри, непочтени човече!?
Няма тъй да си скриеш позора,
с лъжата няма да стигнеш далече!
Разбирам, че понякога тъй се оцелява, ...

hcs

Поезия » Друга

861

Август

Пристигна август с аромат на зряло грозде
и смокини.
Къпини зреят по зелените поля.
Наливат ябълките меден сок.
В полето зреят тежки дини. ...

LuluSana

Поезия » Пейзажна

991 1 2

Дали

Ден след ден... Народът ни във
грехове потъва, в разруха тъне
нашата земя, оглозгват я, а ние
траем от страх да не изчезне тя.
Но всъщност помагаме на злите, ...

aap

Поезия

634 3 6

Разнищва

не се разнищва
нищото - а пустота
и скръб отприщва

rhymefan

Поезия

496

Дълго ще болиш

С бързи стъпки вземаш завоя...
Търсиш ключа с треперещи ръце...
Все по близо си до любимата своя.
Казваш си дано в къщи си е...
Отключваш бавно, пълен мрак. ...

Lina79

Поезия » Любовна

569

Съвремие

Човечността изчезва и потъва
в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.
Пулсират дързостта и наглостта, ...

natiii

Поезия » Гражданска

1.2K 2

Загадка.

Свещеното...
от звук с мастило се изписва,
и се подреждат парадигми живи.
И все напред, напред човекът бърза-
самосъзнанието назад опъва, ...

LiaNik

Поезия » Друга

931 4 9

Още помня

Още помня,какво каза ми морето,
За болката в сърцето ,тя трудно се лекува, любовта може само да помогне, ще я заличи както вилните заличават следите по брега.
Още помня, какво каза ми небето за болката в гърдите, любовта може само да помогне, като ураганен вятър облаците да отвее.
Още помня какво ка ...

aceracer1

Поезия

962

Мъртвият кон

Завръщах се среднощ
и минах покрай мъртъв кон.
А после се прибрах
и дълго не заспах --
все конят със копито ...

ЛЕЦ

Поезия » Бели стихове

708

Лиска

Кученце мило! Толкоз добро!
Никому не си сторила зло!
Защо тази болест те сполетя?!
Ето! Днес, душичката ти отлетя!
Плачем за тебе, мило "дете"! ...

goblenka

Поезия

920 1 11

„На кафе у Гала“ /Едно TV-Предаване/

Докато го сърбат,
тъй разбъбрят се, - вкупом всички и всяка
(чак до оглушително врякане),
че превръщат кафето у Гала
в десет бала ...

Вълшук

Поезия

370

Тези дни очаквам да завали

тези дни очаквам да завали
за да мога спокойно да гледам през капките по стъклото на прозореца
без да виждам наистина
и да тъгувам
само защото обичам да си припомням ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

848 2 2

Преди

Преди да те докосна със ръка,
преди света голям да преоткрия,
потърсих път към твоята душа
и паднах в плен на твоята магия!
Преди да грейне нов кристален ден, ...

mariankrystev

Поезия » Любовна

860 3 4

Есенция

Веднъж показани от слепи автори, сега повторени,
Цветовете по небето, сплетени в корали от кристален мрак,
Се проясняват до проблясъци на стерилни бели перли,
Озаряващи на равни терми хора с боговете им ,
Представили на сцена, без завеси, епопея от безкрайни цикли, ...

Silhouette1

Поезия » Свободен стих

674

Заключено сърце

Заключено е моето сърце...
В окови? Не. Не е и в златна клетка.
В магично тайно място - кой ще го съзре...
А пък ключът е пазен от вълшебство.
Та как да браниш нещо в този свят - ...

r_iva

Поезия

1K 2 6

Лятна вечер

Красиви са летните вечери,
с аромат на окосена трева.
Звездите дори разсъблечени
от небето надничат сега.
Чу се песен тиха, лирична - ...

Скитницa

Поезия » Пейзажна, Друга

826 5 15

Тишина и топлина…

Ще усетиш моята ръка
и дъха ми, полъха в косите.
Устни, нежна топлина.
Нощ, създадена в мечтите.
Сякаш в тази тишина ...

Жабокът

Поезия

531 5 10

Той все стои си – сянка еднокрака

Бунтовникът без кауза присяда,
комай е вече смъртно изтерзан,
от тиквени медали, за награда,
животът му превърна се в бостан.
Той все стои си – сянка еднокрака, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

794 8 23

Девойките от варненския плаж

ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,
най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,
избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –
и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации, ...

Валери_Станков

Поезия

463 1 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Eнергии

Предзимен сонет

В самото крайче на Всемира

С любов (Благодаря…)

Изгрев

Символи

Острови в душата - 25

A third acronymic limerick 🇬🇧

Чудеса и съкровища

Един "Гимлет" в полунощ

Дама пика

Криеница

Узаконено беззаконие

Оптимистично към съвременника

За миг

Частничество

Поетът историк

Без заглавие

Човек създал?

Ти!

Кръвта във вените ми

Хитростта

Август

Дали

Разнищва

Дълго ще болиш

Съвремие

Загадка.

Още помня

Мъртвият кон

Лиска

„На кафе у Гала“ /Едно TV-Предаване/

Тези дни очаквам да завали

Преди

Есенция

Заключено сърце

Лятна вечер

Тишина и топлина…

Той все стои си – сянка еднокрака

Девойките от варненския плаж

Опашка