Стихове и поезия от съвременни български автори
Духовна среща
сякаш
измерваше челото ми
спрямо това на Христос.
На Разпятие. ...
Живея, за да...
по-красив светът,
да се събужда утрото -
с усмивка на уста,
да тръгне с мене вятърът - ...
Любов?!
не желая нищо общо с теб да имам
но не питаш, просто се обръщаш
и помиташ всичко... стига... стига!!!
Счупи ми сърцето, а в душата ...
С отблясъци в черно и бяло
Светът чертае свойто петолиние
с олющено безчувствие,
шеметно поел по бъдната пътека -
разкъсва с въпросите си слепия ни делник. ...
Белязани
Смълчана нощ раздира светлината на деня.
Прибрал е Залезът-беглец душите ни лъчисти.
Умората пълзи по формите-фантоми на съня.
А аз? Дълбая своя свят. Дали ще се разлисти? ...
Поезия
Поезията не е за великани,
нито пък за нисши духом.
В света на поезията никой
никого не кани. Там влизат хора ...
Тук-Там
Там,
преди сто лета.
Там
бе един цвета. ...
Прокажена
Прокажен е животът ни проклет
от злоба и от диви страсти.
Превръщаме се в бесни зверове,
ръмжащи, виещи за мощ и властване. ...
Феникс
По циферблата на стенния часовник...
На ръба на времето
един феникс възкръсва.
18+ Ще навлажнявам устни...
ще извивам безсрамно голите бедра.
Ще те предизвиквам, хапя с охота
и ще те чакам вечно сама...
Ще навлажнявам устни, свещи ще паля. ...
Това сме ние
прилични на демони,
нервно разхождат се.
Търсят прилични на тях,
непокварени, природно ...
Върбини неволи
и е скръндза по душа.
Дадоха ù хубавица първа -
да я вземе за снаха.
Тя огледа я под вежди, ...
Жар / Вместо равносметка на поредния ми рожден ден
Всеки ден
от мен изгаря нещо в нея
и винаги остава нещо да гори.
Изпепеляват ме на миналите дни ...
Събуждане
Преди да си отворила очи,
ти ще почувстваш моето присъствие,
а после двамата ще замълчим
и ще оставим да говорят пръстите... ...
Това си ти
на Т.
Първи грях и първа обич нежна
сега разбирам. Всичко си ми бил.
Изваян от илюзии и копнежи, ...
Върви си!
Отново си тръгваш - върви си!
Горчивата болка уби любовта.
В море от сълзи пак потопи се
моята полу-изживяна съдба... ...
сенрю
времето разхожда виме
ожадняло Его пробива го с рога
Лабиринт от приказки
на един измислен свят
и всеки път долита с трясък
от реалността човешки смях.
Гледам теб, а виждам блян, ...
...?
от когато се изгубих...
... тук...?
Времето отмина
и отново се събудих... ...
Не се сърди
лудешкият ми порив надделява
и в мен, когато сЪлзите ми чисти
очите ми по детски замъгляват!
Не се сърди, когато се разсъмва ...