Стихове и поезия от съвременни български автори
Време е
Време е не всичко да бъде наред.
Време е да се изправя пред живота.
Време е да съм сама.
Време е да променя света. ...
Присъда
за всяка тежка дума, нежно.
В сърцето нека да събуди,
от всяко старо зло, метежно -
тиха обич... ...
Разговор с вечността
писал си тези стихове преди столетия,
навярно в студ и полумрак.
Отдавна си напуснал този свят,
но си останал жив - чрез тях! ...
Цвят
Цвят
Като спомен от ласка,
като полъх на
ароматна мечта ...
Късни думи
полъх на любов, пеещо сърце...
... и пак лежа на лявото ти рамо,
по мене броди топлият ти дъх...
потънала в ръцете ти, изцяло ...
Да бях... по панагюрски
на кратък киноложки воаяж...
А аз – О, Панагюрище, ела ме виж!
Не! Няма толкова симплùтика типаж!
Да бях се возила безгрижно в караван ...
Празнота
вали и плаче - тя е спомен.
Картина мрачна,тъжна гледка,
отлитна тя от свойта клетка.
Сърцето му на камък заприлича, ...
Обичам те!
гонят се мисли и чувства във мен.
Мъча се себе си аз да разбирам,
будя се с вярата в новия ден,
който ще дойде напук на тъгата - ...
Другата истина
Нямам Родина! Бягам!
Само че тук съм раждана
да съм жертвено агне." Цвета Иванова
Ти оставаш не като курбан – ...
Тихо, тихо...
Тихо, тихо...
Не будете баби, дядовци от сън!
Утре рано ще гласуват.
Ний докато спим...
Послеседнали
сте
как се послесяда
взимаш остри
думи камък ...
(Убежище)
И губя, и събирам.
Говоря и треперя,
мълча и стихостирам.
Във него съм свободна, ...
Бъдещ спомен
(На Емето с любов)
Жена като небе безкрайна,
душа - бушуваща стихия,
със кожа залезно омайна, ...
Сън
С песен нощта ме приспива,
звездни рояци на небето жужат,
улици в тишина отпочиват,
постеля от лунни лъчи завива градът. ...
Пропаст
без любов, без капчица вълнение към някого
и някак странно безсърдечна,
докога ще бъда бездушевна,
безлюбовна, безпристрастна, ...
Страсти
В нощ , като тази
в блян от екстази
унесен от нежности
предадох сърцето си! ...