Стихове и поезия от съвременни български автори
Раздяла
след теб остана само тишина.
Прегърна ме до болка самотата
и се молех само сън да е това.
Останах безутешна и без сила, ...
сенрю
уморени весла
плетат пижама за Слънцето
Няма да се преклоня
със злобата на вълчия ни свят.
Разбрах, че враговете, без умора,
не се предават даже като спят!
Скрих доброто в себе си, в сърцето. ...
Мрак
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта. ...
Звезда
огряла в сребристобяла светлина,
потайна и загадъчно красива –
сияйна в призрачната тишина.
Аз искам вечно в нощите прохладни, ...
Лебедите
... Това били сме аз и ти...
Дали Любовта извисява... Дали дълго боли...
... Но или... или, и да пада за миг, Тя лети...
Недей, недей си отива... недей със сълзи ...
Раздяла
Раздялата в очите се чете!
Аз не виждам вече онзи огън,
с който ти сърцето ми превзе.
Аз не искам нищо да ти казвам, ...
Мъртва свобода
Ф. Достоевски
Мъртва свобода
Опипваме безлично рохкавата почва
на ...
Летен следобед
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки, ...
Белязани (дуетно изпълнение на две бивши идеалистки)
Ако днес на съд се изправя,
себе си първо сама ще осъдя.
Затуй, че на други оставях
въздух, вода и земя да ми бъдат. ...
Като...
събудил тишината! Като зимата студена...
Като птичи глас... Като пролетта...
повикал пролетта! прераждаща ни изведнъж
Като разцъфнaл еделвайс Като есента... ...
Една година стига!
Сляпа тя из кален път
влачи своята верига.
Вятър облаците вдига --
знай в зори ще спре дъждът. ...
Мога
мога да целувам ветровете,
мога да изгарям пътища и бури да омайвам...
Да прегръщам болката и да целувам вярата,
да се взирам в пъкъла, а да бленувам рая. ...
Същата ТВ програма
Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...
така не намери тя свойта любима програма...
Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея
във някоя друга държава със цветни алеи, ...