За ко тий, Маро, секи ден мутикъ?
От къра, се у пустию юрган...
Вър виж народ, дет с мързела е свикнъл.
Въри дъ съ ръзходиш ду Тайланд.
Ши видиш галимация гулямъ. ...
От сън се събуди, от тъмното излез
и на утрото се усмихни с финес.
Нека усмивката ти придобие превес
и мъките ти да изостави след днес.
Усмихни се! Днес не е като преди. ...
Баба ми – здрава селска жена с много тънък усет за бъдещето,
погледна веднъж дълбоко в очите ми и отсече –
вишнап да пиеш, вишна цъфнала да прегръщаш,
да те залюби мъжът сред мъжете.
Ти ли си?
В очите ти се раждам, оживявам...
След топъл дъжд от сребърни крила
покълвам аз, раста и заблестявам
в сиянието бледо на луна...
Издигам се пред теб свенливо нежна, ...
Запазих в себе си красивото
от полъха на думи, носещи любов.
С усмивка отговорих на трънливото
и стъпках на Земята всеки мръсен плод.
Омръзна ли ми да съм винаги прилична? ...
На твоя ден ще бъда сладко вино -
отпивай ме - аз няма да горча.
Вкусът от устните ще е малинов -
с рубинена тръпчивост... ще горя.
От тежката ми сладост омагьосан, ...
,,Засвири ми, музиканте...''
В Родопа планина живял и свирил стар музикант
и с песента си омайвал дори животни и цветя.
От арфата му чудна се преплитали седем различни цвята -
цветовете на живота и на любовта... ...
Кръвта ми пареща от раната изтича
в последния ми смъртен земен ден,
на малка алена река прилича,
отнасяща живота ми от мен.
Не, няма болка и мъката я няма вече, ...
Невинността е толкова красива!
Носех я и нося я със себе си.
Някой, някак понечи да ми я отнеме.
Да бъда друга, за нечие чуждо време.
Без да пита, а пък аз - без да осъзная, ...
В душата ми ясно утро настъпи,
забравих всичките си страхове.
Усмивка изгря на моите устни.
Откога не бе посещавала мойто лице!
Няма го вече леда в сърцето, ...
Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...
Вървейки аз по кален път... ...
Целувай дълго моето целомъдрие
с език като догаряща жарава.
То оковано в златните си къдри е
и с ласкав поглед днес те изкушава.
Нека саксофоните да свирят ...
С всяко утро тичам към себе си,
както в дългото парещо лято.
Този вятър оплита косите ми,
а очите са мидни остатъци.
Всички думи са вятърни мелници. ...
Минзухарчета-пендари, слънцето сте сбрали.
Пътьом сте се пръснали - наниз кехлибари.
Мънички ръчички, боцнати с иглички.
Сбират обичта си във букет-жълтички.
Сънени кокиченца, още във пижами - ...
Стихче първо, на което не му измислих заглавие
В кризата България студува,
на мен замръзна ми сопола,
но това не ме интересува,
щом имам си геврек и Coca-Cola. ...
Прокълни ме. Знам, че ти горча.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.
Помисли - любов ли е това? ...
Любовта е по-силна от всичко!
Стоим двама, хванати за ръце
на прага на Ада, гледайки се лице в лице…
А около нас роднини, приятели – зверове!
Търсят начин да ни разделят те. ...
Стоиш пред мен и аз те виждам,
но няма пламък на страстта,
какво ни свързва аз не виждам,
но съм пред теб и мълча.
Мълча и гледам, взирам се в небето, ...
Моята скъпа приятелка
Приятелка моя си ти най-добра,
защо ли толкова си те обичам?
Защото може би се познаваме от деца
и в приятелска вярност за цял живот аз ти се вричам! ...