Стихове и поезия от съвременни български автори
Разтворих длани...
мисли
и емоции.
Четат ги всички.
Вече ме познават. ...
Върви си
не си виновен, че наивна съм била.
Не искам вече да оставаш,
да ме боли от същата лъжа!
Не ме поглеждай, знам, че съм сгрешила, ...
Нежно
преди отново да се изгубим.
После потърси ме, вдъхновен
от мойта настойчивост.
Ефирни капчици ще ни изчистят от мислите странични. ...
О т к р о в е н и е
губи чар в рани от слани,
така с една сълза в мене
сърцето ти - сърце ми рани.
И не ми е мил ни цвят, ни птица, ...
Последна въздишка
ти спиш прегърната до мен,
не искам пак да губя топлината,
не искам да започва утрешният ден.
Отмествам бавно одеялото, ...
Сама
в тъмнината на нощта,
спомени се блъскат
и нахлуват яростно в мен.
Къде си ти ...
Обичам те! Не го ли разбираш?!
Сърцето ми само за тебе тупти!
Хиляди други мога да имам,
но ти единствен смущаваш моите дни!
Обичам те! За какво да го крия? ...
Тишина
във боровете скрита,
прииждаща във нежност тишина!
Докоснах те едва,
а те събудих! ...
Така е
отплува нажеженото море.
Изискано невежество тропоса
по пътя му тире подир тире.
Светът е неспасяемо противен. ...
Бях
и Живота бях.
Бях Любовта
и Омразата бях.
Като какъв ли не живях!? ...
Големият сън
Изтичат часовете в нищото.
Секундите са мъртви метеори.
И мъртви са - копнежите предишни,
по стръмните спирали на простора. ...
Зоват ме...
забулени във тайнствени мъгли...
Поглеждам към небето звездооко -
луната пак замислено мълчи.
Крепи ме само вярата лъчиста, ...
Моето коте
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапетите от стените,
после на масата скача, ...
Хайку (Изстрадано...)
Пропаст от болка
държава и Родина
разделя пак в нас!!!
Убийство
Сграбчи го със силните си ръце...
И го изтръгна!
След което се изсмя и се обърна!
От нежна девица ...