Стихове и поезия от съвременни български автори
47
Животът е гаден.
Ако не твоят,
то на другите.
Живота отравят хората, ...
Смъртта на реститутката
Имоти тя несметни наследила,
продавала - и дом си построила.
Не дом обикновен, ами палат -
като палатите на ДПС богат. ...
Накъсват те... на срички
Морето казваш...
е солено,
от болка раздираща,
от сълзите изплакани. ...
Потъвам в тишината на смъртта
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам... ...
Лека нощ, любов!
Защо не мога да остана?
Нима това е краят на моя ден?
И ще си отида, и ще ме забравят?
Ще ми липсва всеки миг оттук, ...
Болката не плаши ме
Лазурните ви усмивки - с пепел насипвам ги...
Безгрижните ви сърца - нека изтръгна ги...
Нежната ви обич - не желая я...
Тихите ви прегръдки - не ща... ...
Ти...
остави ме, чуваш ли, върви си!
Искам пак да живея,
пак да дишам и да се смея!
Остави ме, чуваш ли, върви си! ...
Ще те чуя ли пак?!
Толкова истини скрити са в нея...
А колко сълзи тънат в забрава...
Проронени тихо в самотната стая!
Заглушаваме тишината със писъци, ...
Поздрав
бодрост и свежест се леят навред –
с трепет вълшебен ти пращат звездите
моя далечен – сърдечен привет.
Искрено – чистия поздрав далечен, ...
Вместо наказание
когато все таки
реши да го направиш.
Не си помисли, ще простя ли?
Не се обръщай, тръгвай. ...
Буря
По пътя прашен се изгуби
момиче хубаво и мило.
Една изстрадала любов го погуби,
по-силна от всичко на света! ...
Да бъда себе си... не успях
хиляди пъти ранявах.
И истинска, и фалшива бях,
вземах и после всичко оставях.
Да бъда истински щастлива не можах, ...
Онова момиче
по земята тъй студена!
А на пейката - момиче,
загледана, без дъх да си поема.
Около нея - снимки, ...
... и тогава отново ще е Пролет!
подарени от утрото.
Дочакаха първите слънчеви лъчи
отново будни тихите очи.
.............................................................................. ...
Разбито приятелство!
Сега, след като си отиде,
мога да изрека истината...
Без да пролея сълза...
Без да се задушавам... ...
Не идвай
отдавна те забравих!
Не помня даже краткото ти име.
Дори и спомена за теб далече изоставих...
там някъде, ...
Не си играй със мен!
Не се ли скъсаха конците?
А и отдавна не съм кукла!
Живота доста пъти ме "помилва"!
Не ме карай да те лъжа, ...
красота и самота
на мътния порой
газелата усети
самотата на
своя бяг през времето ...
Ще се скрия
зад сянката на тайните.
Ще приема твърдостта на скалите,
но няма пак да ти се дам.
И отвътре ще боли, ...