Стихове и поезия от съвременни български автори
Обръщане
С прелюдия към вчерашен живот
започва утрото ми винаги.
Но да се върнем там, в началото
на мойто крехко минало. ...
Съвет
тя няма да те стопли,
усмихни се ведро на съдбата,
късай с нокти черни вопли.
Дори наивно ослепяла, ...
За да ти позволя да ме достигнеш... (Камбанено прошепвай ме)
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната ...
Единственият
Никой мен не ме обича,
никой за ласките ми на копнее,
никой "любима" не ме нарича,
никой за мене не живее... ...
Ретроспекция на същностите
и прозрях с душата си Твореца на същностите.
Приличаше на безграничната Вселена,
нямаше ръст, нито очи и ръце,
но беше изпълнен с възможността ...
Избор
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.
Звънът смрази я. Сякаш студовете ...
Две есенни котки
Мустакът от гелче е лъснат дори!
Свикнал съм вече с "оня" сапун
и казвам ти честно: Нямам бълхи!
Стопанинът литна към познатата дама. ...
Жадувам
Жадувам за погледа, изпълнен с несбъднати мечти.
Жадувам за усмивката ти нежна, за целувките дори.
Жадувам тялото ти с моето да се сплоти.
Жадувам за теб и твоята любов. ...
Сага в бяло
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде ...
Затичах се към синевата
небето исках да прегърна,
че широка е душата,
цялото ще го обгърне!
Нека изгревът ме пали - ...
Отрий ме
Открий ме в дребни нюанси,
опърпани дръвчета в лед!
Мъчително излей ме в сълзи,
далеч ще съм и ще те боли! ...
И н т е р м е ц о
по паважа пропълзя тъма
себеотрицателно но безразлично
жълто светофарите загукаха
като гълъби без стряха ...