Стихове и поезия от съвременни български автори
На Галка!
Споделила ужаса на времето,
яхнала си на живота стремето!
Сега на тази маса
седнали, ще се наквася! ...
Униние
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание ...
Update
на мълчанието
несъшити
ще скитат мечти.
Ще се взирам ...
И все пак...
Умен до полуда - факт!
Имаш перфектно тяло - имаш го!
Ръцете ти са нежни и силни - не отричам!
Целуваш се неповторимо - и това знам! ...
Боли
зъзнат, вкочанени пред вятъра студен.
Не знаеш колко самотна се чувства душата,
знаейки, че си далеч от мен. Ден след ден.
Ужасно ми липсва лятото, което отмина, ...
Пред олтара
и ще се моля в този час,
с неповторима силна вяра
и ясен неподправен глас.
За нашата страна прекрасна, ...
Не са...
Не са ми свършили животите,
още няколко останаха...
А диригента-Бог - нахвърлил нотите
ще пее с мене радостна Осанна!... ...
Племеника на чичо Гошо
племенника идва в шест.
Гошо много го обича
и да го посрещне тича.
И отваря той вратата: ...
* * *
кестени подритва вятърът.
Есента играе "Дама".
+ + +
На алеята в парка - ...
Виртуално
и красивия спомен върни,
не притягай на мислите стремето,
а на воля душата пусни!
Потопи се в реката на чувствата ...
Край брега на морето
на моето детство,
под узрелите кестени
бавно вървя
по алеите тихи, ...
...Свободен
пустите пирони?
Ръждясваха все повече и повече.
Някой бе ги захвърлил навън
нарочно да попиват влагата. ...
Мразя
Мразя да ми говориш с насмешка,
мразя прическата ти.
Мразя да караш колата ми,
мразя да се взираш в душата ми. ...
. . .
>
> прозорецът на къщата угасна.
>
> Затвори се последната врата, ...
Толкова много ли искам?
Капчици любов в сърцата,
искрица надежда в душата,
мъничко вяра в очите
и вечер да гледам звездите... ...
Златни надежди
в златна люлка
душата лелей.
Сребърни струни
с лъчи обилни ...
Духай, ветре
от скалите влага да изстискаш,
а с водата искам да полееш -
да разцъфнат всички земни истини.
Духай, да смразиш до корен всички, ...
Живеем полуживи
и трепери гласът ми от плач.
Жадуващи, търсещи, все нанякъде тичаме,
но често попадаме в бездна от страх.
Крием се, бягаме от загадъчни сенки, ...
Раздяла
не зная как напред да продължа.
Бях самотна през нощите
и те чаках да ми се обадиш.
Стоях сама и проронвах сълзите, ...
Реалност
седя си аз сама, сама...
Тъга обвива ми душата
и в стаята нахлува тишината.
Дали причината е любовта, ...