В черно-белите ми спомени те търся...
Там, където истински изгаряхме
и молехме да ни боли до лудост,
за да не можем никога да се забравим.
Помниш ли, че заспивах в косите ...
Кристалното небе миришеше на течност,
поглъщаше птиците във бяла чистота,
а черното по мене говореше за грешност,
шепнейки - "обичам те" в просипнала тъга.
Жълтото изостри се - във сиво се превърна, ...
Не искам да го играя Жулиета,
а ти мой Ромео, на маскен бал.
Приказвай каквото щеш, Одета
разпери крила, пиши я „отлетял".
Алиса - не, свършиха чудесата... ...
Ето, че страхът ме победи,
страхът - да разбереш
какво ми е и колко ме боли...
Беше страх, че няма да си с мен
и от другите около теб ще си пленен... ...
По перваза на жадуваното щастие
стича се илюзия дъждовна...
Пак отваря непрочетените страници
вятърът бездомен. Лист се рони...
Сякаш в друго измерение - въпросите ...
Да спрем дотук - достатъчно се наранихме,
мразим се, омразата тежи,
не стига ли това, че с теб се отчуждихме,
а как щастливи бяхме... от лъжи...
Тежи раздялата - аз още те обичам, ...
Не вярвах в любовта, докато не срещнах теб!
Не вярвах, че мога да обичам така, както обичах теб!
Живеех в лъжа... Сам-сама отхвърлена от света!
Сега не е така...
Срещнах теб! ...
Не ме откривай... тъмни са зениците,
от образите тленни ослепяли
и уморени и треперещи ресниците,
от цветове фалшиви... натежали.
Не ме поисквай... бягам от материята, ...
Виелицата дебне иззад ъгъла
да пусне в центрофугата живота ми,
ала изчаква първо да ме изхабят
гневът и подозрението в хората.
С ятата пролетни се връща онзи див стремеж ...
***********************
>>>> Пред моя жертвен кръст си прегрешение,
>>>> лъжовно сладко и красиво изкушение.
>>>> Дели ни смълчано града,
>>>> не отваряй, не се поддавай, иска да ни прекърши греха. ...
Тръгваш за пореден път от мен,
откраднал и последното ми Имане!
Душата ми е опустял герен,
посреща само вълците - сред зима е...
Събирам мислите си - шепа съчки, ...