Ръка подаваш ми и сещаш се за онзи ден... със нея...
Подканяш ме да дойда там... във теб... без нея...
Да се впусна ли или да помисля може би... за нея...
Тя за мене мисли ли както мисля аз... за нея...
Щом във нея се вселиш, мен ли виждаш.... или нея... ...
В лицето срещу мен познах човека
от стария портрет потънал в прах,
пресече бавно калната пътека,
с очи пропити със тъга и страх.
Пред портата застана мълчаливо, ...
На този свят сме само гости мимолетни
и въпреки това си мислим, че сме вечни.
А ако краят на света настъпва утре?
Тогава бих съставил списък поминутен
с неща, които искам да направя, ...
Има прекрасни поети, може би не като мен,
техните пъстри куплети стоплят сърцето ми
в зимния ден.
Понякога плача с тях, друг път през сълзи се смея,
рисувам пейзажи от сняг и в кули от страх ...
Животът е неравна битка,
съдбата - непобедимият ни враг.
Колко вярна е приятелската ти агитка?
Ще съумееш ли да победиш и как?
Важното е не колко време ще ти отнеме, ...
Покълнах в теб и нежно се разтворих
с дъха на бяла орхидея,
в усмивката на утрото докоснах
лъчите. И започнах да копнея...
Погалих те и в топлите ти устни ...
В твойта клетка искаш да ме вкараш,
да изсипеш твойте грехове над мен ,
вечно се усмихваш като страдаш,
но погледът ти е тъй студен.
Завличаш ме в дълбините на страха, ...
Видях те - и светица, и проклетница -
ти носеше прекрасна бяла рокля.
Красавица в нощта, великолепната -
носеща ми радости и болки.
Почувствах те - студена и пожареща - ...
Отиваш си ти тази нощ, завинаги.
Не се помъчих дори и да те спра.
Знам, че не мога да те задържа, дори и със вериги…
Щом решил си, тъй да бъде - няма да те спра!
Опитвах много дълго компромиси да правя, ...
Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида, ...
Ще те целуна в тихата лятна нощ,
ще се къпем в приказен звезден дъжд,
ще се потопим в среднощен неповторим разкош,
ще съм твоята жена, ти - моят мъж.
Ще разцъфтят червени рози по устните ни, ...
Понякога... идва само веднъж,
с напевно многогласен свиден звук,
на струйно паднал летен дъжд,
по покриви, метежно, с ромол щур,
забързана мелодия, прастара, в тон ...
Срещнах те и те прибрах в сърцето си.
И после търсех и те преоткривах
навсякъде и точно там където си.
Винаги намирах те и с теб заспивах.
Бях самотен, а живееше навътре в мен. ...
Казват, че съм като анимационен герой:
създаден от парченцата души на образи,
развален от комплексираност, друго мое
недъгче, което все би ви носило тормоз.
И че съм се скрил там, далеч зад Егото, ...
Плаж. Август. Бургас. Жега като във фурна.
На „Вие" към мен се обръщаш. Културна.
Името ти: не го запомних. Аз съм физиономист.
Какъв се дипломирах ли? Икономист.
Предлагам на „Ти". Да премахнем бариерата. ...