Стихове и поезия от съвременни български автори
В истерия
не викай, срамота е, замълчи,
пръста размахваш важно-важно,
гласът ти клетвено ечи.
Долавям в него гневни нотки, ...
Мастилено
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.
Раздавах си с писалка от душата. ...
Прости, Родино
за мен единствена си ти!
В чужбина пуста аз робувам,
за тебе роня кървави сълзи!
Прости, Родино, че те напуснах, ...
Сълза. Самота.
Тиха скръб.
А толкова много цветове!
Изпечен кестен и плачеща върба.
Самота. ...
лирично
прегръдки, страст, огнища.
Късно е за мисли.
Рано е за спомени.
Не бива утрото да те докосва! ...
Дойде си моето слънчице!
>
> отново стопли ми душата!
>
> Прегърна ме с ръчички силно - ...
Очите на Любовта
цъфнал бадем.
В две тъмни лъчи
светла утеха намирам.
През две кафяви мечти ...
...Очакване...
ОЧИТЕ МИ ТЕ ТЪРСЯТ ВЪВ БЕЗКРАЯ!
РЪЦЕТЕ МИ ИЗТРЪПНАЛИ ОТ ЧАКАНЕ,
ОТНОВО ДА ГИ СТОПЛИШ ТИ МЕЧТАЯТ...
И ЧАКАТ ДА СЕ ВЪРНЕШ ПАК ОТ НЯКЪДЕ... ...
По тъмно...
в беззъбата нощ
на надеждата,
безкръвно разкъсана,
галеща крехките пръсти ...
Кошмарно чиста
Не те видях.
Подпалих грешките.
Изтрих ги от света със пепел.
Не се познах. ...
Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите -
булки нецелунати ...
Мамо
Мамо,
искам да умра,
в бръшлян да съм превита.
Вода да пия чрез листата, ...
Да прегърнем мига!
Животът ни е наниз от дихания
и пъстрота от много грешки,
копнежи мили и мечтания,
спохождащи ни на прибежки... ...