Стихове и поезия от съвременни български автори
Равносметка
Много слънчеви дни преживях -
отлетяха годините млади...
Доста болка и гняв преболях -
уморих се, не сетих наслада... ...
Ние ги убихме
и бутаме ги пак към пропастта.
Не виждаме ли колко са самотни,
а поднасяме ги с цвете на смъртта.
Виновни сме, че всеки ден поне ...
Ще те запомня
Тръгваш ли!? Почакай още малко -
остани.
Аз те помня,
недей ме забравя ти! ...
От този свят без нищо си отиваш
Разплита се животът в непотребна кал.
Не взимаш болката, и радостта не
взимаш,
какво от туй, че честно си живял. ...
Сбогом, самота
на минутите, облечени във гола празнота.
Усмивката ми върна на лицето
и отново се почувствах най-обичана жена.
Щастлива съм. Сега. Макар че е далече. ...
Забравил за снощи
Не се унижава с целувки.
Ти я гледаш.
Погледай я още.
Това хапливо я кара ...
Две сенки
две парещи звезди оглеждат се в душата ми като във огледало...
Две ноти прошептяни разтреперват всичко в мен,
две сенки, вплетени в едно, изпъкват в мрака тих, усамотен...
Едната сянка в огъня танцува и разпалва го със страст пропита, ...
От пламъка във моите очи
запалвам този малък лист хартия
и моливът започва да искри,
защото пише с някаква магия.
Реди до тебе думи, ред след ред ...
Любовен спомен
Когато
не ласка свежа,
а вятър изпълва
сърцата, ...
За мама
С цялата ми обич, признателност и благодарност за
това, което е, за това, което съм и с извиненията ми
за всичко, което е пропуснала заради мен и децата ми.
Дали е достатъчно само ...
Взимети ма у група "А"!
Минавах си под попската стреха,
и щърк са спусна, па като зафана -
кълва ма с клюн голям, като маша!
Прибрах са дóма леко... раздвоена. ...
* * *
лепнати на паважа -
есенен тапет.
+ + +
Спомен и мечта, ...
Тайнствена сила
неземна сякаш си усмивка лунна...
С тънък ли сърп в душата ми драсваш
или с финен почерк калиграфен
посяваш нива - покълва щастие, ...
Ще се завърнеш
изгубена надежда, безвъзвратно?
И утре ли ще дойде като вчера?
Нима ще има връщане обратно?!
И пак ли ще протягам длани, ...
Утоляване на жаждата
от жаждата по теб.
В очите ми пустинята
остави сухи белези.
Извървях стъкленото ...
Пътеката ми стръмна е била...
вървя по нея с вяра, без да спирам...
Какво от туй, че всичко преболях -
нали все пак по мъничко умирах?...
Какво, че буря ме връхлита пак? ...
Лилаво
косо...
повехнали.
Търсейки, губят се
в лято отминало. ...