Стихове и поезия от съвременни български автори
Мравката
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става -
свое достойнство има и мравката на тази земя."
Ст. Пенчева ...
Рожден ден
така ще го запомня,
той има работа...
а аз съм спомен,
дори сега ...
Аз съм (сега)
Аз съм всичко и всичко е аз.
Аз съм безкрайността - безбрежна душа,
вятър, вода, огън и мраз.
Аз съм творец и творение. ...
Кажи, човеко
не вярваш в ничия упора,
потъпкваш всичко с чест,
не вярваш в хора...
Умееш днес да се напиваш, ...
Тишината...
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича ...
На Г. Г.1
че този човек не обича.
Има различни, абсурдни мечти,
сам, че човек е отрича.
Но, нали затова човек е създаден - ...
Спомни си...
спомни си за мойте целувки.
Щом морето обгърне тялото ти,
спомни си за мойте ласки.
А морският бриз ще ти нашепва: ...
Без теб! Отново!
Всичко е толкова сиво,
толкова безлично.
Отново те няма, отново сама,
без теб. ...
Самота
За пореден път вървя по самотната алея.
И теб те няма, няма я твоята прегръдка.
Слънцето не грее вече.
На негово място - черни облаци. ...
Когато никовете оживяват
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
* * *
Игра на думи - лабиринт, пълен с опасности.
Докосваш, бягаш - опасността заобикаляш,
не спираш, а трябва все някога да се справиш.
Вярваш - правиш се на интересен. ...
Моралистка и пощальон
по Бертолд Брехт...
Моралистката в квартала изпищя:
„Пощальонът наш, пияница е, хора!
Велосипеда му видях подпрян ...
Хиберния - 3 част (последна)
и образи излизат от водата.
"Котелът ври, вода разлива
и бъдещето ни разкрива:
"Когато златната Арфа запее ...
Твоите две жени
по всички писани закони.
Тя ти сложи пръстен,
който така затяга пръста ти,
че почти забравяш да дишаш. ...