Стихове и поезия от съвременни български автори
Сълзите на...
не проливай сълзи.
Твойта вечна тревога
днес във мене боли.
Твойта хубост неземна ...
"Истински мъж"
къде е "доблестният"да ни пази?
На бял кон или баварец,
принц ли или баровец?!
Принцове не съществуват, ...
Изгубен
вече си част от живота ми,
а зад погледа си празен крия,
че си вечно в мислите ми.
Чувствата си почнах да отричам, ...
За надеждата...
Захвърлена сред беснеещ океан
на надеждата ми птицата свенлива,
изпратих я със поглед замечтан,
земя да търси, сред водата дива... ...
* * *
да те почувствам,
да те погаля,
да знам,
че още си до мен, ...
Нова песен
по каменните стълби във тъмно-виолетово
оставя парещ белег, през съскащ сивкав дим.
Забравеното минало със удар впи се в мен.
Втората ми стъпка нагоре към небето ...
По своя път
че си отидоха.
Очаквах го от тях.
Знаех, че няма да
издържат до края. ...
Незнайно как...?!? (из Цикль)
нима изгубила сте се сама?!?
- Не зная що Ви буди интереса,
но отговора май ще Ви хареса!?!
- Кажете, драга, толкова красива, ...
Ревност
Ревнуваш много от отминали любови.
Недей, не слагай на сърцето ми окови!
Питаш ме дали били са вкусни
онези миналите, чужди устни? ...
Послания
(Очертавам я самотно със сълзите.)
Сама рисува четката в ръката ми.
(Следвана от цветното в мечтите.)
Пролетното хич не ми е весело. ...
Сбогувам се... по-малка и от изгрева
болят ли от сбогуване,
когато Господ
е безмълвно никъде…
В шепите те имам ...
реквием за бяла пола и три шноли
щом видя белите шноли в косите ти
веднъж за първата
втори път за втората
Трети път за онзи стрък утро ...
Парцалена кукла
да задам на целия свят,
от децата усмивките взимах,
покрай игрите останах без цвят!
Почти нищо не знаех ...
Грешни сме
Грешни сме!
Небето се отвори!
Дъждът греха ни да измие
се опита. ...
Ако...
без почивка...
Ако в преспа сняг -
очаквам лятна жега...
Ако във любим човек - ...
Червеят на отчаянието
и в самотата си се срещаш с чужда жлъч,
не виждаш смисъла да си под синьото небе
и губиш вяра, че е ценна всяка хорска глъч.
Навсякъде безсмислие без срок сред суета ...
Метаморфоза
Изгубих очите си
от взиране
в пътя,
по който си тръгна. ...