Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...
ЖИВОТЪТ МИ Е БУРНОТО МОРЕ,
НАД НЕГО САМО ГЛАРУСИТЕ СКИТАТ,
НА ДЪНОТО Е МОЕТО СЪРЦЕ,
ОТГОРЕ ТЕ ГО ГЛЕДАТ И МУ ВИКАТ.
НО ДЪНОТО НЕ ИСКАТ ДА ДОКОСНАТ, ...
Търся лица, непогалени от проскубани криле.
Невиждали тъмната страна на слънцето.
Дори и не опитали от онова омайно биле,
но срещу дявола опълчени...
Лицата, които могат от природата ...
Вярвах във теб - в твоите думи, в твоите ласки.
Но какво се оказа?
Ти ме излъга толкова жестоко,
рани ме в сърцето толкова дълбоко!
A aз тe oбичax, тъй силно и страстно, ...
Сълзата ми тежко се спусна надолу,
разби се на пода на много сълзи,
и така оживена, с любов във душата,
от очите ми потекоха реки от сълзи.
Не очаквах така да те видя - на прага ни, ...
Погубих живота си с друг, а теб пренебрегнах.
Ревнувах те от всяка, която те погледне.
Обичах те, но обичах и друг и
Сънищата ми бяха все с него.
Той ме изпозва - аз затворих очи ...
В прохладата на нежен летен дъжд
от сладкия му ромон се унасям.
Спокойна съм и тиха, изведнъж
копнежът ми към тебе ме понася.
Представям си, че свила колене ...
Капките ли шибаха колата
Или бяха бурните аплодисменти
За синхрон между небето и земята
За камъни под пластове цимент и
Чистачките отмерваха тактове ...
*стихотворението е сътворено тази нощ с огромната помощ на една моя приятелка - Мирослава. Искам чрез този сайт да й благодаря за подкрепата.
Гълъбите - бели в моя сън -
излитат бавно, пърхайки с криле.
Аз отправям нежен взор навън -
някой тях дали ще разбере? ...
Не ми пиши. Адресът не е същият.
Смених го – трябваше да бягам.
Не даде ми от хляба си, насъщния.
Не даде и на друг да ме нахрани.
Не ме търси. Далече съм оттука – ...