244 128 резултата
Навън е тъмно, вече доста късно, градът е във обятията на нощта.
Студено е, бушува страшна буря, но не навън, а в моята душа.
И там е нощ, безкрайна, черна, страшна. Тъгата в мене властва с пълна сила.
Самотна съм, без теб страхувам се и плача. Сега разбрах, че липсата ти ме убива.
Обличам блузата т ...
Студено е, бушува страшна буря, но не навън, а в моята душа.
И там е нощ, безкрайна, черна, страшна. Тъгата в мене властва с пълна сила.
Самотна съм, без теб страхувам се и плача. Сега разбрах, че липсата ти ме убива.
Обличам блузата т ...
1294
8
Снежинки ли засветиха в нощта?
Аз ли съм твоята съдба?
Може би? Очаквай ме...
Отново съм сама...
............................................... ...
Аз ли съм твоята съдба?
Може би? Очаквай ме...
Отново съм сама...
............................................... ...
757
4
ЗАВРЪЩАНЕ
Три години след наш`та раздяла
аз заминах, напуснах страната,
но пазех те в себе си, цялата в бяло,
и плашех с теб самотата. ...
Три години след наш`та раздяла
аз заминах, напуснах страната,
но пазех те в себе си, цялата в бяло,
и плашех с теб самотата. ...
674
12
Приказка за лека нощ
на Валя
С вълшебна пръчка в съня ми долетя
малка лебедово красива фея...
В погледа - сияещи звезди, ...
на Валя
С вълшебна пръчка в съня ми долетя
малка лебедово красива фея...
В погледа - сияещи звезди, ...
1448
24
Люта зима
Навън страшна хала фучи,
дървета превива доземи.
Пристига най-люта зима,
най-солидна лакомия. ...
Навън страшна хала фучи,
дървета превива доземи.
Пристига най-люта зима,
най-солидна лакомия. ...
646
22
И бавно, надигайки се от гроба,
топлата, земна-майчина утроба,
погнах човека, дръзнал да ме разбуди,
сърцето мъртво да заблуди!
И покрита с кал и пръст, ...
топлата, земна-майчина утроба,
погнах човека, дръзнал да ме разбуди,
сърцето мъртво да заблуди!
И покрита с кал и пръст, ...
486
4
Коледно, снежно...
Ах, звезден миг и звън, звън ечи,
елени препускат в гората...
И поздрав зимен тук във миг
ще докосва и топли сърцата... ...
Ах, звезден миг и звън, звън ечи,
елени препускат в гората...
И поздрав зимен тук във миг
ще докосва и топли сърцата... ...
662
5
Потъвах - в твоите мечти, по малко.
Навън е хладно, но усещам как горя.
Прегърна ме, попита ме: сега ще мога ли
да ти го подаря? - букета де, със който ме посрещна…
Денят студен е, но бавно се изнизва. ...
Навън е хладно, но усещам как горя.
Прегърна ме, попита ме: сега ще мога ли
да ти го подаря? - букета де, със който ме посрещна…
Денят студен е, но бавно се изнизва. ...
707
27
Ще скрия в сърцето си слънцето,
за да имам светлина, когато си тръгнеш.
В сърцето си за огъня дом ще сторя,
за да имам топлина, когато ме забравиш.
Ще пресуша морето ...
за да имам светлина, когато си тръгнеш.
В сърцето си за огъня дом ще сторя,
за да имам топлина, когато ме забравиш.
Ще пресуша морето ...
844
4
Защо е празна, дива,
твоята душа красива?
Нима не се намира никой
миг покой да и даде?
Да я утеши с нежни ласки, ...
твоята душа красива?
Нима не се намира никой
миг покой да и даде?
Да я утеши с нежни ласки, ...
975
8
Какво почувства във мига, когато всеки те предаде?
Не ти ли се прииска да изчезнеш, да се скриеш?
На тях душата си до край раздаде,
a сега сълзите си се мъчиш да прикриеш...
„С какво заслужих тяхната ненавист, ...
Не ти ли се прииска да изчезнеш, да се скриеш?
На тях душата си до край раздаде,
a сега сълзите си се мъчиш да прикриеш...
„С какво заслужих тяхната ненавист, ...
979
9
Пътувам към теб
и нежно потъвам,
опитвам твоя звук,
а ти ми оцветяваш думичките
всяка във различен цвят. ...
и нежно потъвам,
опитвам твоя звук,
а ти ми оцветяваш думичките
всяка във различен цвят. ...
481
4
Коледа, Коледа дойде,
да стиснем в този ден ръце...
да погалим нежния звън,
да посрещнем приказния сън!
Щастливи да бъдем докрай, ...
да стиснем в този ден ръце...
да погалим нежния звън,
да посрещнем приказния сън!
Щастливи да бъдем докрай, ...
593
2
Обичам те, защото ти си радостта...
Защото ме караш да се чувствам както никога до сега...
Мога да ти се доверя, без да се притеснявам...
Твоята вяра е това, което държи пламъка на любовта жив...
Обичам те, защото съм живa от момента, в който се запознахме... ...
Защото ме караш да се чувствам както никога до сега...
Мога да ти се доверя, без да се притеснявам...
Твоята вяра е това, което държи пламъка на любовта жив...
Обичам те, защото съм живa от момента, в който се запознахме... ...
1247
5
Все нещо ни спира,
все нещо пречи, все нещо спъва!
Все нещо те прибира,
ту часовете са ти малки, ту думата ти се огъва.
Пред теб има стена! ...
все нещо пречи, все нещо спъва!
Все нещо те прибира,
ту часовете са ти малки, ту думата ти се огъва.
Пред теб има стена! ...
517
4
Боли
на майка ми
Болка, страдания, копнежи,
проста, но красива - душа на висота!
Труд достоен няма кой да забележи, ...
на майка ми
Болка, страдания, копнежи,
проста, но красива - душа на висота!
Труд достоен няма кой да забележи, ...
821
8
Родена съм в Украина и питам:
аз украинка ли съм или не?
Щом татко ме отгледа с ръченица,
а майка с казачок едва ли не.
„Сладуно моме" пееше ми татко, ...
аз украинка ли съм или не?
Щом татко ме отгледа с ръченица,
а майка с казачок едва ли не.
„Сладуно моме" пееше ми татко, ...
898
34
Докато фарът на сърцето ми струеше
с тъй нужната за двама светлина,
морето - обич тихо в мене стенеше...
В прибоя търсеше то своята вина.
Разбрах - такава нямам! ...
с тъй нужната за двама светлина,
морето - обич тихо в мене стенеше...
В прибоя търсеше то своята вина.
Разбрах - такава нямам! ...
873
36
Изгрява Слънце. И Луна
Не остана място за дъжда.
Политикът спи.
Понякога и той не краде.
Самураят презира труда. ...
Не остана място за дъжда.
Политикът спи.
Понякога и той не краде.
Самураят презира труда. ...
873
3
Пречиствам се в сълзите
на изживяно в тебе.
През нощите гризеш ме.
Посрещам утрини
без чувство за вина. ...
на изживяно в тебе.
През нощите гризеш ме.
Посрещам утрини
без чувство за вина. ...
1580
33
Как искам да повярвам, че мога да избягам,
просто да изчезна, да се превърна в тишина.
С трепереща ръка боязливо се протягам,
опитвам да докосна таз желана свобода.
Как искам да повярвам, че себе си ще бъда, ...
просто да изчезна, да се превърна в тишина.
С трепереща ръка боязливо се протягам,
опитвам да докосна таз желана свобода.
Как искам да повярвам, че себе си ще бъда, ...
549
3
Есента си отива тихо сега,
но не и раните в моята душа.
Късно е времето назад да върнем.
Други сме вече.
Втора серия няма нашият филм. ...
но не и раните в моята душа.
Късно е времето назад да върнем.
Други сме вече.
Втора серия няма нашият филм. ...
556
1
3
Няма да заплача,
не и този път.
Очите ми пресъхнаха,
а устните измолиха.
Изтърках се ...
не и този път.
Очите ми пресъхнаха,
а устните измолиха.
Изтърках се ...
689
3
Съхне в мен дървото на надеждата,
задушава се от дългове и нужди,
всеки клон прекършва се и вехне,
аз оставам нечия, но чужда...
Съхне в мен и вече се пропуква - ...
задушава се от дългове и нужди,
всеки клон прекършва се и вехне,
аз оставам нечия, но чужда...
Съхне в мен и вече се пропуква - ...
648
18
Дали много пъти си я гонил,
когато е искала да те посети...
Дали много души е ранила,
преди в мен да се появи...
Дали любовта към тебе е вечна, ...
когато е искала да те посети...
Дали много души е ранила,
преди в мен да се появи...
Дали любовта към тебе е вечна, ...
556
3
Разделени
Ти имаш още нещо да ми кажеш;
недей да бързаш - помисли,
говори спокойно - недей ме укорявай
за мойте грешки - и за твоите мечти! ...
Ти имаш още нещо да ми кажеш;
недей да бързаш - помисли,
говори спокойно - недей ме укорявай
за мойте грешки - и за твоите мечти! ...
558
5
Твърде дълго бях сама,
твърде счупени сърца,
един живот, една съдба,
а колко много вина.
Лъжа след лъжа, ...
твърде счупени сърца,
един живот, една съдба,
а колко много вина.
Лъжа след лъжа, ...
499
2
Докога -
ще чакаш залезът да проговори.
Докога -
на птиците ще следваш полета.
Докога - ...
ще чакаш залезът да проговори.
Докога -
на птиците ще следваш полета.
Докога - ...
585
2
Опиваш ме с милувка от съня ми,
на прага на прииждаща тревожност
отдавам ти се кротка и безмълвна,
отиваш си красив, но незапомнен...
Понякога се сбъдваш вулканичен: ...
на прага на прииждаща тревожност
отдавам ти се кротка и безмълвна,
отиваш си красив, но незапомнен...
Понякога се сбъдваш вулканичен: ...
678
22
Беше топчеста чернилка,
с кафяви белези на родословие.
Последно от джафкаща люпилня,
първо в бебешко съсловие.
Очите ми залепнаха за него, ...
с кафяви белези на родословие.
Последно от джафкаща люпилня,
първо в бебешко съсловие.
Очите ми залепнаха за него, ...
492
3
Мога да тръгна.
Мога да забравя.
Мога да избягам,
мога, да... но да
мразя не мога.
Мога да забравя.
Мога да избягам,
мога, да... но да
мразя не мога.
573
1
Връщаш се да вземеш последния ми дъх,
но не очакваше, че от мене вече нищо не остана -
само няколко атрофирали мечти и едно
парализирано сърце.
В мене бушува море от болка ...
но не очакваше, че от мене вече нищо не остана -
само няколко атрофирали мечти и едно
парализирано сърце.
В мене бушува море от болка ...
657
4
Лесно ли е да изправиш глава,
когато си до гуша във калта?
Когато си със нож в гърба,
да кажеш: "Какво от това?"
Лесно ли е да не спираш, ...
когато си до гуша във калта?
Когато си със нож в гърба,
да кажеш: "Какво от това?"
Лесно ли е да не спираш, ...
589
3
Ето, пак си тук с нея!
Ето, пак сърцето ми се къса от болка и тъга!
Ето, пак нощта си отива, но болката остава с мен до сутринта.
Ето, болката заспива с мен, но довежда те при мен - в съня...
Сънувам те - до мен, сгушена съм в теб! ...
Ето, пак сърцето ми се къса от болка и тъга!
Ето, пак нощта си отива, но болката остава с мен до сутринта.
Ето, болката заспива с мен, но довежда те при мен - в съня...
Сънувам те - до мен, сгушена съм в теб! ...
548
Тайно поглеждам
в торбата с остатъците
на моята уморена душа.
Не се научи да се преструва,
да се радва на Слънцето сама. ...
в торбата с остатъците
на моята уморена душа.
Не се научи да се преструва,
да се радва на Слънцето сама. ...
885
34
ЗАВРЪЩАНЕ
Аз те чаках толкова дълго и страдах,
бях самотен, но духом не падах.
Знаех, че пак ще те видя пред вратата ми спряла,
уморена от скитане, слаба и вяла. ...
Аз те чаках толкова дълго и страдах,
бях самотен, но духом не падах.
Знаех, че пак ще те видя пред вратата ми спряла,
уморена от скитане, слаба и вяла. ...
671
13
Вятър ли те гони над предели снежни,
давиш ли в притони тъмни, обич нежна,
гаснеш ли от жажда сред жарки пустини,
или бури раждаш в небесата сини,
тичаш ли самичък в мрачните усои, ...
давиш ли в притони тъмни, обич нежна,
гаснеш ли от жажда сред жарки пустини,
или бури раждаш в небесата сини,
тичаш ли самичък в мрачните усои, ...
468
7
Ето почти настъпва мигът... часове остават.
Сърцето бие като полудяло.
Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.
Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.
Бързай, бързай! Не спирай за почивка. ...
Сърцето бие като полудяло.
Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.
Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.
Бързай, бързай! Не спирай за почивка. ...
633
12
Кап, кап, кап -
вода по каменния зид.
Кап, кап, кап -
се стича виното в стомаха сит.
После тихо смесва се с кръвта ...
вода по каменния зид.
Кап, кап, кап -
се стича виното в стомаха сит.
После тихо смесва се с кръвта ...
685
Пропукват отново в камината съчките.Проблясват искрите и чувствам се жива.Какво от това, че по-силни са бръчките?Какво от това, че отново е зима? Снегът е затрупал следите от минало,а зимният вятър навява пъртините.Чувства, горели към всичко отминалосега притъпени се връщат към тебе! Смътно поглежда ...
807
37
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
