Стихове и поезия от съвременни български автори
Признание
дете,
после исках да съм
най-прилежна,
да съм първа по ...
***
мечти, пари, любов и нежност.
Къде сгреших, че без вина,
останах в тази крехка възраст -
сама жена, ...
Любов и откровения
да напиша откровение.
И ето, с малко притеснение,
в сайта „откровение”,
аз пиша мой’то мнение ...
Нощ омайна, сладка
как прониква плавно в мен и
с кръвта ми смесва се -
ума ми замъглява.
О, не - не ми стига. ...
Ревността
Не виждам. Не чувам.
Мрак. Страх.
Колко пъти
убих те, ...
Идентичност
на собствената си безбрежност.
Копирах дълго и не знам
чия съм вече идентичност -
боледувам чужди болки, ...
Остров Лесбос
Но те искам
не на пристъпи,
а бавно.
Бавно. ...
Спомени
с блясък на талази ,
вливат се във мен
и във вихъра студен
ще забравя аз и този ден, ...
Без топлина
Разхождам се по улиците сама,
без надежда в непрогледната топлина.
Без топлина...
Разхождам се в мъглите на града ...
Животът е...
който ти ще извървиш
чрез своята съдба.
Животът е твоят
неоспорим дълг ...
Вземете ми очите
уродливото лице на глупостта,
как нагло на душите се присмива
и трови ги със своята злина.
Сложила раждясала корона, ...
Хайку
Червен светофар
Магистралата-съвест...
Минава вина.
н а с т р ъ х в а м . . .
тъжно е
родих този стих
от теб
но той умря ...
"Аз ги сънувам"
жаждата да се разкара...
Поет бе Димчо,
Яворов,
Вапцаров, ...
Грях
Задръстване
все така злоупотребили със себе си,
блъскат по клаксоните
и те вият,
стенат, ...
Който не може...
тежка е сегашната ни ситуация.
Губиш приятели, нямаш време,
животът ти е тежко бреме.
Непосилно се трудиш, за да изхраниш децата, ...
На липсата ти обожавам полъха
Смехът ти разиграва на барбут
душата ми в кошмарните ми сънища.
И тя трепери, свита на кълбо,
в предчувствие, че пак ще си я върнеш... ...
Мишена
Седем кръга, като седем смъртни гряха.
Пороците - танцуващи хиени,
в безкрайната си алчност заслепени,
умиращите ми чувства поругаха... ...
Очакване...
Като хралупа в дърво
притихнал в очакване,
неусетно аз чакам да мине денят
и секундите сякаш със счупени крайници, ...
В името на съзиданието
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства, ...