Стихове и поезия от съвременни български автори
"Отивам си"
А ти поглеждаш в моите очи...
Нима очакваш силно пак да те прегърна?
Нима не виждаш, че така боли!
"Отивам си, за мене няма да заплачеш". ...
Какво са лъжите?
Може би заблудени мечти,
някой е откъснал цветята
и ги е откраднал от сиви очи.
Някой от радост е плакал, ...
When A Blind Man Cries/Когато сляп мъж плаче
но няма да те следвам и не искам
да прекрача прага, нито пък средата,
в очакване на болката да ме притисне.
Споменът е в мен, не си отива, ...
Завист
Те чувстват по-добре от мен света!
Но нямам смелост като тях да стана...
Страхлив ще си замина... В нищета...
Да си размениме ролите - за миг поне! ...
Вечност
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха ...
Остро огледало
Просто си мълчиш.
Очите ти са остро огледало.
Порязах се, в очите ми вали,
а няма болка, няма рана. ...
Последни желания...
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта,
да мога само с тях да си остана.
Пороците ли? Нужни са ми там, ...
Приказка
Един стопанин насадил си лозе,
от пръчки скъпи, чисти и отбрани,
оградил го с ров дълбок и грозен,
а платил го с кръстните си рани. ...
Труд
а искам моя труд да се цени.
Как да се преборя с мафията,
когато всичко е пари, пари и пак пари?!
Черновички
Черновички разни
смешни,
те не всякога са грешни,
но хвърляме ги лесно ...
Горчиво кафе
измъчено тежко минаваха дни,
къде си сега, красавице моя,
къде ли са твоите прекрасни очи?
Без теб е някак си тежко и трудно, ...
Грим
Отворен прозорец
Слънце замръкнало пак
Яхнала жестоките си спомени
Маска от усмивки насложени ...
Деца
Господ Бог дечицата обича,
милва нежно детските души
и в преклон пред Бога коленичат,
за да пеят славей добри. ...
"До утре в 7!"
Ще се разделим със сълзи горещи,
ще ни боли, но редно е така,
не забравяй как чакахме нашите срещи,
всеки ден в седем вечерта. ...
Създанията на светлината и живота на неживите
жалки сенки на полуживи,
жестоки устни, жадни за сълзи
и нежности неизказани, плашливи
скитат се в кръвта на моето дихание ...