Стихове и поезия от съвременни български автори
Над радостите...
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме пускат
и журналисти отразяват...
А покривите сякаш мразят, ...
Да ми свети, докато те чакам...
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...
Освен тебе, никого си нямам
Даже себе си не имам за имане.
Едно сърце аз волно ти дарявам,
само него след всичко ми остана.
Освен тебе, аз никого си нямам. ...
Благослови ме нощ
и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят"
Да си цъфтят, това е за награда
на пътника, поспрял за миг до тях,
отпил умора или пък ограбен, ...
Любовница на живота
Аз зная колко струвам, зная своята цена!
Мисли щом искаш, че съм като улична жена!
В мен кипи животът, младостта,
в мен пулсира силата на любовта. ...
* * *
В светове различни.
Тръгнали от някакво начало -
символично.
По пътя, криволичещ до... ...
[връщане към началните позиции]
отстъпвам примирено,
знам, че няма смисъл
да говоря за това, но
как може след всички ...
Стъклено забива се тъгата
мислено удавена в мъгла.
Драска до ръждивост сетивата,
погълната от спомен за тъма.
Ударно забива нокти в мене, ...
Мостът на въздишките
имало чуден мост - за влюбените рай.
Обичта по двойки вървяла на парад.
Нямало сезони, винаги било май.
Красиви дами, като ароматни рози, ...
Театро да си разиграйм
ролите аз бързичку разпределиф.
Сценарият ще се развива във гура -
такваз със уцелели в нея йощ дърва.
Аз ши гу ръздавъм храст зилен, ...
"Началото на края"
После ще избърша мокрото лице.
Ще се сбогувам с многото сълзи.
Време е да се усмихна от сърце.
Ще гори онази празнота в мен, ...
Преходно, безгласно
Камбанка звънкаща, с годежен пръстен.
Живот от филмова лента изнизан.
Със сребърни камбанки ли орисан!?
Безгласно минало, в бъдещо слисан. ...