Стихове и поезия от съвременни български автори
Завръщане
В морските простори
да витая...
Ласките ти
нека са ...
Другата половина
Сега е нощ на пълнолунието.
Затова другата половина на луната не съществува.
Нощта свети като ден.
Просторът небесен се стели около дърветата. ...
Разделени
знай, оставаш част от мен.
Знай, сърцето ми, дори разбито,
всеки ден за тебе пита...
Чувствам устните ти още, ...
Кървави сълзи
Сам, предаден от света... Отново!
Далеч от всички, седя в тъмното...
В кървави сълзи мъката давя,
да се разкрия на никой не желая... ...
Странен живот
с друга се присънваш ти, невъзвратимо.
На пътя към края му, гледат очите ни,
с приливи и отливи тъжни, морско сини.
Ден и нощ, нощ и ден той ни разпилява ...
Извайвай ме, Платоне!
която носи Майката,
Платон си крие мислите...
Нечути сред утайката.
Но аз ги чух! Несвързани. ...
Мечта неосъществима
„Хей, мъниче, къде си?”- виках аз всеки ден,
с надеждата, че ще излезеш и ще си поиграеш с мен...
И така ден след ден, докато ти не замина
и мен остави самичък цяла зима... ...
Загубих те!
Пътуват сенки между нас
и носят скръб от старо минало,
на души, подгизнали от страст...
Някога!... Сега - изстинали... ...
* * *
само за миг да те погледна.
Знаеш ли как ми се иска,
само за миг да те докосна!
Знаеш ли как ми се иска ...
Стратегично
(с Божията любов за всички Негови)
Да счупим човешките страсти,
които светът е издигнал
и разпнем природните части, ...
Горещ си като изгрева
и леден като мрака…
Бодлив си като роза
и мек като зората…
Скала си ...
Страхът ми отдели от мене
изпепели го с истинска любов.
В сърцето крие се от доста време,
притиснал ме е в невидим обков.
Страхът ми отдели от мене, ...
Вече жена...
а върба, силна, несломима...
Не момиче, младо и наивно,
а вече пораснала жена...
Взирайки се в очите й, вече знаеш - ...
Прилуняване
Открехвам вратата на изтръпнали спомени.
Небрежно прехвърлям годините...
Не искам отново въздишки отронени.
Не искам и чувствата. (Милите?!) ...