Стихове и поезия от съвременни български автори
Хайку
на рамото на мечтата,
че е забравен...
Муза
Уморени криле...
Оголяло сърце...
Крещи тишината...
върху белия лист... ...
Зле преведени сънища
и сънувам толкова неща.
Но ти никога няма да разбереш...
Това бяха едни зле преведени сънища.
Ровех се из спомените си, ...
Забравено дете
Съвсем само...
Почернено сърце...
Никакво добро…
Забравено съм да… ...
Оттекват стъпки
и ние със тебе бързо вървим.
Оставам без дъх и усещам умора,
но нямаме време и само мълчим.
Пълна е стаята, вдига се глъчка - ...
Въпрос и след него пак въпрос
когато сложиш края, преди да е започнало началото,
а фино загатнато е някога.
И финото е тъй незабравимо,
докоснало дори и най-скритите рецептори на същността ти. ...
Просия, молитва и истина
Да попрося на тротоара грозен
в бяла дреха, истина една ще търся
и когато в снежна пелена
Бог отрече злото. ...
Събудих се
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти. ...
Мракът е жив!
летях надолу и беше стръмно!
Стаила дъх и примряла от страх,
лъчезарното минало е вече прах!
Сега разбирам, че тъмното е живо, ...
Забравих за времето
на ръба на самотата,
във фантазиите заживях,
дали забравих свободата!
Затворих се като отшелник, ...
Сърдит съм ти
"А бил ли е Явор Перфанов весел човек?"
Не мисли, че постоянно съм прост
или дупката на малък геврек.
Аз родих те, за да създам поле, ...
Бяла пепел
дърветата безсилни не оставя
и пепел бяла, като топъл вей,
как пада на земята, защитава...
Студена красота – вълшбна гледка, ...
Lithium
напомнят ми воят на буйно море.
Сън самодивски отпивам безмерно...
Стереопорна е стаята на всички съдби.
Стара е! Колкото може да бъде ...
Все пак е романтично
С времето животът си лети.
На светофарите форсират лято, зиме,
лъскави мадами... и коли.
Зове ме планината в стара песен. ...
Подарък
Замислих се за неговата стойност.
А изборът оказа се жесток
и дълго лутах се какво да избера.
Реших – усмивката си ще ти подаря, ...