Стихове и поезия от съвременни български автори
Духнах в мене свещИте...
Като стара снимка те скъсах,
изрязах те от сърцето си,
"турих ти пепел" - поръсих те,
и те изтрих от небето си... ...
Очите ми...
Ни сълзи, ни дяволи...
И гледат и не виждат.
Премрежват поглед отегчен!
От голотата си не се срамуват, ...
Последно сбогом
питах те, а ти мълчеше,
картини в изневяра си представях,
но истински ли са, аз не знаех.
Гледах те някак неуверено, ...
''Еднакво идеални''
Ти знаеш ли, че се крия в теб.
Макар аз да съм огън, а ти лед.
Аз без теб не мога,
защото ти си моята радост и тревога. ...
Луната... (хайку)
като пътека -
прозрачна пелерина.
Светлина
Кълбо светлина пред мен се рее -
то блещука, то пее.
Кълбото угасва и светва -
то премигва, то трепва. ...
Липсваш ми
болката нараства в мен
и достигна сила тя сега,
която не мога да понеса.
Като птица без криле ...
* * *
"Хора"?! - атоми, разпръснати във вечността,
създали своя истина или лъжа.
Далеч от хаоса, не ще намериш ти покой.
И вечно ще ти липсва той. ...
На тебе всичко давам!
За тебе са те, за тебе са мое мило страдание...
Бездънната болка в моето сърце
ме изгаря и започва да кърви...
За тебе са всичките сълзи, за тебе . ...
Безгласни викове...
капят тихо на земята,
устни жестоки ги изпиват,
нежно ги обвива самотата.
Изпепеляващ поглед ...
Сън ли бе или реалност?!
сливащи телата си в полунощ,
съобщиха ми за идващата нощ…
Навлезе топлина в душата,
потъна всичко във разкош. ...
Не търся път
дори пътека нямам.
Изглеждам днес
безпомощна като слепец.
Недейте да броите ...
Самотна искрица
пристъпва дете едно,
луната му прави път сама,
но бленува то за топлина, легло.
Призрачно шумят борове, ели, ...
ЗОО-логично
(БАСНЯ)
Известно е, че във природата
Вълчица-единачка няма,
това се възприема само в м. р. ...
Овъглени от любов
във Кратунци, на хармана,
се развила тъжна драма!
Снощи двама луди млади,
през общинските ливади ...