Стихове и поезия от съвременни български автори
Изповедта на една крепост
Короната - не винаги корона.
Изтърка се от голите крале
позлатата (и кармата) на трона.
Мисли добре дали да ме воюваш. ...
Предателство
Не вярвах, че отново ще се случи, не вярвах вече в теб и любовта.
Не вярвах! Телефона дълго чаках да проговори нощем с твоя глас.
Живях с надежда, безнадеждно плаках, разбрах, че няма бъдеще за нас.
Шегува се понякога съдбата, но тъжнички ...
Аз руса съм...
белязън от това, че Шекспир -
онзи, който е създал Ромео,
родил се е и писал ей така...
... Към теб, вечернице потайна, ...
Цикъл за моята колежка
Добро утро, колежке аз пак се събудих
и отново се радвам, макар, че вали дъжд.
Не можах да спя, цяла нощ се чудих
какво ми липсва, за да съм пълноценен мъж. ...
Хайку
Спъвам се в съмнения.
Дали ще падна?
Нещастно щастливи
Понякога срещам край мен хора такива:
бодри, весели или неочаквано мълчаливи,
често странни, може би... И себе си питам
дали такива са съществата нещастно щастливи?
Обичам те, но... (посветено)
Обичам те, но. ...
Хайку
Дълбоки преспи от грях.
Той е женен. Страх.
Хайку
по леда на ревността.
Ранена мечта.
Следпразнично
в ежедневните голи полета...
Без да искам света да обиждам,
в мене спомена само ще свети.
Като восъчна свещ ще догаря, ...
Чужда стая (хайку)
Непогалена жена.
Умира вина.
Угасва времето, във дланите ми скрито...
Угасва времето, във дланите ми скрито...
Болезнено изстена... безвъзвратно отлетя.
Не се поспря, за нищо не попита,
погледна тъжно... и помаха ми с ръка. ...
От екология крещя!
И плачат друми, нявга романтични...
Безброй коли. Тъй лъскави. Гора.
Усти им зеят, вулканични.
Простенва въздухът. Беда! ...
Вяра
не умира, а пулсира...
Ще разчупя сетивата,
ще докосна красотата
и ще излича вината... ...
18+ По член 64-ти
(временно назначен по заместване)
Като фиданка съм кръшна и права,
известната на всички - мома Радка.
Момите в село в сянка поставям, ...
L-юбовна абстиненция
L-юбов ще съществува само под формата
на хапчета с ”L” отгоре…
Тогава сигурно ще стана наркоман
и вече спокойно примирен със себе си, ...
Приказка за бедния поет
един поет, в измислена страна...
И беден бил... Едва се препитавал...
За къшей хляб таланта си продавал...
Богати идвали със техните любими, ...
Накъде
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
душата му, докоснала застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.
Последните остатъци слова отминаха в небитието, ...
Осъден на щастие
Наказваха ме врагове невежи.
Законите оглеждаха добре...
Докато с моята съдба играха,
аз себе си открих поне! ...
Срещата....
изщрака моторът, угасна колата.
Грабнах сакото и тръгнах полека,
напряко поех през гората.
Някъде там зад малкия рид ...
Дуел
и търся лукавия Мефистофел да реша.
Понякога признавам или може би не
как искам с плам, като метеор да я взривя!
Понякога тя, душата ми се перчи, знам, ...