Стихове и поезия от съвременни български автори
Сълзите ми утрото посрещнаха
нощта изпрати ме с довиждане -
окъпана бе от тъгата ми -
ще бъде тъмна на посрещане!
Болката ми се целуна с небето, ...
Коварството на демона
и започнаха да си играят на морал,
а сляпо вярваха им на лъжите простосмъртните,
издигайки ги в култ, във идеал.
Пък демонът ехидно се присмиваше, ...
Ексхибицинизъм
за да остана по... себе си.
Да изпъкне всичкото изгризано
и да замлъкнат всички белези.
Които вътрешно кървяха, ...
Звук от нищото
и аз ще оцелея,
защото съм била една от тях.
Изгорете ме и пак ще оцелея,
защото съм вече на прах. ...
Вярвам ти...
Вярвай ми, вярвай ми ти.
С теб е животът прекрасен
и сбъдват се всички мечти.
Никога, никога, никога ...
Душата
като че ли се извисява в небесата.
До него тихо моята душа мълчи.
Припада - подкосени са крилата!
Опитваше се да лети до вчера ...
Не съм готова
Назад остават многото години,в които бяхме двама, бяхме ний,сега не можем даже днитеда преброим, все хубавите дни.
Не думи ни събираха - сърцатаи мислите, и огънят във нас,сега белеят ...
Имам нужда от теб(акростих)
Миражно те докосвам във съня си,
А думите във погледа ти нежен
Мечтаят ме и сгряват със дъха си.
Нуждая се да чувствам любовта ти. ...
Защо те обикнах?
Леко вървя, отново съм сам,
глухо долавям шума на кръвта си,
защо те обикнах, направо не знам,
всяка нощ да те виждам в съня си. ...
Заслужих
43. Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!"
Аз умрях. Преди няколко вечности.
В самоделна лаишка трагедия.
(Атентатите срещу човечности ...
Хайку
аз не знам? Но зная, че
ти си тук, любов...
* * *
очи с цвета прекрасен на дъгата
в една страна – неволна спътница
с надеждата до болка все една и съща...
Страна, със страдания и мъст богата, ...
Пътят към Непознатото..
чуй какво ти говорят сълзите!!
Някой пак шепне тайни -
пътища безкрайни или спомени незнайни...?
Някой пак те наблюдава - ...
Нежност...
полъхът на мечтата...
и погледът романтичен,
чувството, че си обичан.
Очите на детето, ...
Юлски лъч
Раздиращ тътен... после лъч последен в свода
и цена за Свободата - мирис кисел на барут
и безмерна тиха орис... Майчина прокоба,
без едничко чедо - юлски лед и мраз, и студ! ...
Надеждата
Куче
че ще ме следва, дори да му се карам.
Още не лае, не знае що е срам.
Не може да усети дали аз страдам.
Заслушвам се в тишината
красиво в нея да усетя.
Да й изгоня самотата,
пътя с душевност да осея.
В нея много красота се крие, ...
Прикритие
когато ни подпираха годините...
В рождените си дни се цупехме
в развихрения карнавален театър
и често в ласките на балерините ...
Божествена мелодия
обгръща ме и свидно ме люлее,
приспива в мене сетивата изморени
и разнищва мислите ми разпилени.
Божествена мелодия във здрача ...