Пристигна ми на помощ дама свежа,
затече се, ръка подаде даже.
- От хляба свой, дете, ще ти отрежа...
Не можех, гладна бях и как да и откажа...
Притисна го към топлата си гръд. ...
Сънуваше ли? Или така ми се е сторило?
Мълчаливо до тебе стоях
и не смеех да мръдна от място...
Мислено скъсах завесата на съня -
бях любопитна да надникна в тебе, ...
Като прокажени с греха сме се срастнали.
Посрещаме нощта интернетно откраднали.
И пак сме си длъжни, че не се обичаме.
А в гротеските само на себе си приличаме.
Навличаме дрипи от думи фалшиви. ...
ТЪГА ЗА ЛЯТОТО
Не тъгувай, преди да е свършило лятото,
преди да поеме лятното слънце на път.
Погледни как се слива морето със сушата.
С колко обич залива вълната брегът. ...
Какво съм аз?
Аз съм дете без желание за живот.
Питате защо? Защото светът е жесток.
Бавно ме измъчва и подтиска.
Сякаш дере бавно по черната дъска. ...
Зъ двети дитиктифки (Мара и Илена) и къкъф точну е прублемъ
(Тува гу пиша ут благударнус
и малку къту идно извинение.
Нъ Мара и Иленъ зъ пупулярнус
и с идна две капки съжъление.)
Знам съ ощи ут дълечнити си млъдини ...
Кой е казал, че трябва да сме щастливи?
Кой създаде тази илюзия?
Искам те... Искам го... Трябваш ми... Няма го...
Къде си? Мълчание и Горчивина.
Още един ден без отговор. ...
Желание във вените ми блика.
Очакване във въздуха тежи.
Не чуваш ли? – Пак с мисъл те повиках.
Защо се бавиш, пътя ли сгреши?
Какво да кажа още – да повярваш, ...
Понятни ми са вече всички хора,
които са ме лъгали спокойно.
Аз също се научих да говоря
красиви думи без реална стойност.
Сега без угризения ще кажа, ...
Върви... лети и цветята покори -
истински сълзи от радост и мечти -
красива капка, отвори жадувани врати...
трон, корона... на теб принадлежи
от чистите си две очи... живота сътвори, ...
Скитам в прашна нощ,
спъвам се в отминали надежди,
молбата ми нечута до мен върви,
шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,
но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина, ...
Скриптят от миналото думи премълчани...
Проскърцва като тежка порта спомен стар,
скриптят от миналото думи премълчани...
Забравен е! Горях и тлеех бавно в луд пожар!
Изплаках болката. Очите ми са черни врани. ...
Много хора ми казват:
- Отиди там и там - ти ще станеш поет.
- Запиши се там и там - ти ще станеш поет.
- Напиши за там и там - ти ще станеш поет.
Не! ...