Стихове и поезия от съвременни български автори
Историята на един графит
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.
Тя имаше желание, ...
Защо от думите така боли ни
повече от несбъднати желания?
И сънища неуловими,
както и забравени мечтания.
Замисляме ли се за думите, ...
Обреченост
С порока, или с мене се сбогуваше?
А може би със онзи, който чака?
Не скъпа! Само мене ти бленуваше!
Бленуването беше много кратко, ...
ЕЛЕГИЯ
отново гарванът злобно заговаря.
Отново венец от бодли пронизва лицето,
отново вратата към света се зтваря.
Наоколо звучи елегично стенание, ...
Небе
окъпани в мъглива белота...
Сред слънчеви петна... пристъпващ ТИ -
възкръсналата Мен.
След любовта. ...
Дано
най-истинска, когато любя -
дано надежда да запазя
и светла вяра да не губя...
Достоен си
защото спасяваш съдби.
Под твоите пръсти се раждат
отново красиви мечти.
Под твоите пръсти пианото ...
Живей по свои правила
Или не си желал.
Разбирам те.
А питаш ме какво е недолюбване,
и как от него всеки път боли? ...
Звездичка свята
че звездичка свята ми изпрати,
която ме зарежда с топлина
и винаги е с мене тя... даже и в съня!
Мога
А ...
устните на самоубиеца
са рамкирани от многоточията
в спомените ми,
от многоточията и не-казаното
помежду ни, ...
Избор
раните кървави бързаш да ближеш,
мръсен и гневен се ровиш в боклука,
без път, без посока се движиш.
С поредна омраза и свито мълчание ...
Най-ненужната дума
в очите на влюбените,
затръшва вратата със трясък
пред захабената дума
"ОБИЧАМ ТЕ!"...
Серенада
В тази тиха зимна вечер
снегът е спрял заради нас.
Вземи от камината шепичка пепел,
хвърли я към мен в късния час. ...
Никой не знае...
защо идва любовтта
и защо тръгва
самотно в нощта -
като момент... ...
Думи...
Думите са наше право.
Думите са наша болка.
Думите са наша радост.
Думите са като огън, ...
Мълчание
Отново аз без думи се сбогувам
и тихо връщам времето назад.
Отново хиляди признания изричам,
но ти оставаш глух за тях. ...