Стихове и поезия от съвременни български автори
Без душа
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.
Обичах силно, раздадох си душата, ...
Защо ли...
за свой дом моята душа,
защо се стелиш върху мене
като студена есенна мъгла?
Понякога си тиха и смирена, ...
Пламъче
>> полюшва се бавно
>> свенливо
>> отдалечава се
>> сякаш ще се скъса ...
До теб съм
остави ми... мене... излишна и чужда.
А аз плаках ли, плаках сама през нощта
и чаках само да кажеш "ела".
Нима днес ми каза, че ме обичаш? ...
Не позволявай
мастилото в перото да засъхне.
Та в него скрита е една стихия...
Около теб - света,
след тебе пепел ...
Ангели
те ли от смъртта ни отбраняват,
те ли правят всъщност чудесата,
те ли ни предпазват без отплата?
Те ли, в миговете отлетели, ...
Щастие да търсим
Със себе си се боря,
какво пък толкоз искам.
Защо съм недоволна,
нещо все подтискам. ...
Последна надежда
Една душа, обгърната от самота...
Една личност, превърнала се в развалина,
живее в свят, изпълнен с омраза и тъга;
сама, протегнала безпомощно ръка, ...
Ако ...
какво би ми казал,
какво би направил?
Ако знаеш, че си отивам завинаги,
би ли ме прегърнал, ...
Никоя
Mен ме няма. Дъждът вали.
Забравих името си, уморих се.
Защо да се помня
и защо да боли? ...
Морски импресии 1
Морска необятност.
Тайнствена вселена.
Мистика - реалност.
Пеещи сирени... ...
За щастието
С ненаситност и мъдрост, не бе му простено.
Все пак е родено с предчувствие и жажда,
пленено и подхранено с усет да услажда.
Безнадеждно понякога побеждава, без щурм. ...
Да обичаш..
Ръцете ти нежно се вкопчваха в мен.
А нощта ни приканваше тихо в забрава,
изгряла по устните с дъха си солен.
Ти ме докосваше... Докосваше бавно. ...
След края на света
каменно сърце, отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.
В полумрак изгубената тъмнина, ...
Концерт
Минути, отделящи началото.
В очакване да грейне чудото,
притаили са дъх всички в залата.
Диригентът протяга ръка. ...