Аз съм болна от любов, нима не виждаш,
треперя, сякаш треска в мене бушува.
Говориш, а нищо не чувам, болна съм за теб.
Усмивката ти гледам, колко си щастлив,
а не мога нищо да направя да си те върна. ...
В мислите ми винаги ти ще останеш,
в сърцето ми винаги радостта ще трепти,
спомняйки си за тези прекрасни дни, които ти ми подари
и цялото щастие и любов на света ми дари.
Но не съумях любовта да запазя и щастието си дори. ...
Не те познавам, моля, не греша.
И спорът ни съвсем ще е излишен.
Не те потърсих аз, а ти сама...
Анализ ли ще правим, кой е грешен?
Една не му е стигнала за две. ...
"Пеперудите отдавна отлетяха"...
целуна чЕлото ми и прошепна
Ще ме боли... - със сълзи на очи отвърнах аз.
"Довиждане" си казахме и двамата,
когато спря последният наш валс... ...
Вятърът гали напъпили устни,
роши косите ми, целува очите,
с мъжки парфюм и мъничко мускус
ароматно ме кани при теб... и политам...
Вятърът тайно при теб пак ме води, ...
Да сведем глави за мъртвия,
мъртвия, погубен отдавна,
погубен още в мита за безкрая,
да сведем глави за смъртта му славна.
Да помълчим минута, две, ...
В друго русло преминаха чувствата.
Укроти се душата, изстинала
и по новому схващам изкуството
да живея, чрез всичко отминало.
Все по-малко са новите истини. ...
Тихо и кротко вали ли, вали,
натежали са стрехите от сняг.
Белеят къщите, белеят дърветата,
в бяло се скрива и нощният мрак.
Весело пукат искрици в камината, ...
Тази рокля ми стоеше прекалено добре,
бяла, с воали и с широки поли.
Изминаха години, дори цели векове,
а в съзнанието останаха непознатите очи.
Корпинените обувки като по мярка ми бяха, ...
Смачкана като фас в пепелника,
лежи душата ми пребита.
Смаза я ти със жест едничък,
дори не се обърна - тръгна си самичък.
Не се обръщаш, не съм ти любима. ...
Това стихотворение посвещавам на моята баба, която не е сред нас... Може би тя ще го прочете... Обичам те с цялото си сърце! Никога няма да те забравя!
Няма те сега... Отне те от мен смъртта!
Няма те сега... Отгледа в мен човека!
Няма те сега... Да видиш мойте болки и мечти!
Ах, ако знаех поне чувст ...
Ти си там, където нощта не ме докосва.
Ти си там, където дъждът свършва с дъга.
Ти си там, където обляна в тъга.
Чакам те, за да ти подаря
една красива сребърна сълза. ...