Стихове и поезия от съвременни български автори
Маска
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...
Вземане - даване
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар. ...
Компарсита за самотници
... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи, ...
За теб
В нечии очи ще си зарята в нощното небе .
В нечие сърце място ти е отредено.
В нечие сърце любов ще ти се даде .
В нечии ръце ще се запалиш. ...
Не спира безкрайното време
Върти се Земята, менят се сезоните...
Измине година и друга поеме...
В календара се сменят на дните шаблоните.
А хората бързат, животът лети ...
Животът с теб
"До сетния си час със тебе ще живея!".
Всичко мое - сърце и душа си раздадох,
с теб дишам, с теб плача и се смея.
Търкулват се годините една подир една ...
Безглаголна Любов
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак. ...
На кума
че времето ни отминава
и бързо свършва се тя, нашата,
дано поне следа остава!
Ей тъй живота си прекарахме- ...
Началото
Тинята на сътворението –
обагрена
от залеза…
*** ...
Апева за живота
и ден.
Ден и нощ
редуват се -
цял един живот!
Сватба на брадви
с метал лъскав и хладен.
Клин клину е сват.
https://www.youtube.com/watch?v=jj1MTTArzPI
https://www.youtube.com/watch?v=ptfn8LX8o1A
С обич да си жив…
Когато Бог ми светне в бащин дом.
И трябва да блестиш над всички с честност.
Над твои земни смъртности и стон.
Ти трябва да простиш на мен и батко. ...
Нека има светлина!
за слабите грижи да има,
да ги топлим в този мраз,
да им е уютно в тая зима!
В мизерия мнозина живеят, ...
Прости ми
аз съм малка, не разбирам,
наивна съм,
прибързано реагирам
на всеки поглед и движение, ...
Твоят огън лед и сняг стопява
сърцето ми пак иска да смрази.
Обгръщайки го с мъртва огърлица
опитва, мила, в него да не си.
Разпускайки от скреж бели коси ...
Сладко от круши
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...
Стихии
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен, ...
Търкаляне на думите
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...
Въгленче по Димитровден
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...
Дълбоко в Нищото
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...
С душа платиш... И после сме си наши
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
Пастир на патки
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир, ...
Автопортрет с космическа прашинка
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег, ...