Поезия

253,1 резултата

Солени спомени

Изтича лятото и миг след миг скъсяват дните…
Ята се нижат в синята небесна шир.
Лазурното море по пясъка рисува с вълните,
а стъпките изтрива упорито и безспир…
Поспрях, море, да взема малко спомени… ...
689 3 7

Гумичка за белези

С молив начертах един живот,
но гумичката някъде остана.
Убиха ме като ненужен скот,
в окопите лежа, покрита с рани.
Завих се с копия, избягах от студа, ...
887 1 6

Морско

Морето – синя музика не спира,
мелодията научавам лесно,
щом търси ме и бързо ме намира,
приятели сме – искрено и честно.
Свободни звуци слети в морски ритъм, ...
421 5

Недейте се смя!

Недейте се смя!
/Свидна/
Недейте се смя , гората умира,
подпалена, сечена, за грешна пара,
клони протегнала, дъхът и замира, ...
698

***

всяка
любов се
твори - за да
сгрява - и Бог одобрява
355

Очакването

По поляните на желанието,
като житена питка,
се търкаля Очакването.
Търси те -
в гъстата гора на Спомена, ...
883 2 7

Клетва

От август само шепичка остана.
Отлитат птици с лято по крилете.
А в мен бълбука още смях за двама
и още имам слънчице в ръцете.
Дали парче да чупна от небето ...
825 8 19

Приют за самотата

ПРИЮТ ЗА САМОТАТА
Стените станаха дебели.
Душата ми – до дъно празна.
След много слънчеви недели
накрая слънцето угасна. ...
557 3 6

След изстрела на тишината

Тишината е изстрел...!
И няма ранени.
Само опрени в стъклата лица.
Като хаоса вън - разделени.
Тишината не дава амнистия...!
595 15 8

Рецидив-симптом към коалиционния синдром

За референдум шумно сдумаха се
Волен с Бойко (сиреч за атака).
Каубоите - наперени и оперетни -
кобурите си разкопчаха.
Ръка връз револвера всеки тури. ...
424

Перверзия

В доволна шепа лепкавата риба
изпразва последните яйца хайвер.
По влажно дъно мидите обрасли кътат седефа ценен
сред свойте водорасли.
А перлените капки оплождат ...
1.3K

Душа - таблетка

Често в живота си земен,
като актьори променяме своята съдба.
Желаем много от него да вземем,
без да даваме енергия от своята душа.
Потискаме своята истинска същност, ...
1.5K 3 7

Чезнеща магия

Някъде на север, някъде на юг,
може би си близко, може би си тук.
В океан от чувства, погледът ти син,
чезнеща магия, миг неуловим!
Ехото донесе твоя глас и чар ...
483 2 8

***

от
обедняване - през
горест - към опропастяване
386

Пътепис в строфи

Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме в незнайно, кротко селище, ...
1.1K 7 27

Просто мъж

Не съм бил никога монах,
но съм каноните зачитал.
Често ял съм аз пердах,
със злоба другите съм ритал.
На слънце често съм стоял ...
552 1

За врачка и бардачка

Вчера ходих аз на врачка,
(дето всъщност тайно бачка),
със табела за шивачка,
(но не прави с кройки - пачка).
Прословутата гледачка, ...
587 1

Книга 6 глава 12

-12-
Ще ви разкажа един друг вариант
на притчата за младото вино и старите мехове,
сценарий до болка познат,
но внимателни вие бъдете! ...
646

Първата любов

Ти си моята първа любов, истинска без преструвка,
ти си моята първа мечтана целувка.
Не мога да те забравя, колкото и да се опитвам,
само аз си знам каква мъка изпитвам.
Отсъствието ти от мен цялото щастие отнесе, ...
569 1

Дали преди да тръгна...

Дали преди да тръгна съм изгубил
и пътят ми е път в миражи цветни?
Не мисля, че напразно съм се влюбил
и чувства ще са с чувства безответни.
Септември наближава, дните летни ...
1.2K 2 4

Изтляване в мъглата

ИЗТЛЯВАНЕ В МЪГЛАТА
Животът се обръща отведнъж –
преследвал си и име, и богатство.
А ето че разюзданият дъжд
костюма ти намачква и злорадства. ...
798 1 6

Сън

Тихо броди сред звездите
крайчецът на моя сън
и се спуска по вълните
на мислите ми, спрели вън.
Как внезапно стана светло, ...
708 4 17

Сърце

Това невинно сърце,
крехко и нежно като перце,
не познава то никакво зло,
лесно чупливо е като стъкло.
Но разбие ли се веднъж, ...
549 1

За хората и кучетата

За хората и кучетата
(който се познае -да си трае)
Храни куче да те лае -
изрекъл философът без да знае,
че всъщност кучето е благородна твар ...
672 2

Шофьорска книжка

Аз курса за шофьори наведнъж,
от първи път изкарах без проблеми.
Какво ще ми се перчи онзи мъж -
инструктор! Искал да ме скъса... Мене?
Облякох си безсрамната пола ...
1K 6 27

Сбогуване

Бивше мое момче, мой бял натрапващ се нарцис,
времето не тече, а е затворено в карцер.
То минава край нас и го повлича пороят,
свърши нашият час, вече не съм само твоя.
Всеки излишен звън е влизане в чуждо пространство. ...
638 1 3

Любовен рестарт

Пролог: И всеки ден един и същ е,
поглъща ни повтарящото ежедневие.
...
Да избягаме заедно?
Без ровичкане кое-какво било, ...
636

Довиждане, лято

Днес усетих как си тръгна лятото.
То, жегите скатà немилостиво.
Отключи свобода и смях на вятъра
и почна със листа да се завива.
Лястовици почна да нарежда ...
1.2K 1

Пеят

„Мечтите, мамо,
могат ли да пеят?“ — „Да,
детето ми, и
висините о̀бично
пред тях благоговеят!“
470

От приказното идваш

Докоснах занемяла красота
от приказния свят навярно,
сърцето ми изпълни тишина
и скритото е вече явно.
Как исках те и как те чаках аз, ...
1.2K 2

В допълнение

Тези дни варих,
сладко от смокини.
И отпенвайки го с черпака,
сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя.
И поет и критик, ...
759 1 6

Доверчиво

Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...
599 8 12

Велик факир-кадровик

Все зарад туй комикс-кадруване
бате Бойко си пати, опира пешкира.
Ерзац-министри, нищо неструващи,
държавни чиновници - все невинно-виновни,
все си подбира. ...
353

Панацея

Макар и беден, гол и бос
все пак свирукам си и пея.
Не трябва да увесвам нос -
та аз открил съм панацея!
Ще кажете - какво е туй? ...
573

Изчезваме за секунди...

Когато свалиш розовите очила
Поглеждаш трезво на света
Прехвърляш всяка дума
Всеки поглед
Прочиташ всеки неизказан ред ...
698 1

Как?

Сред всички думи отровни
и мръсни, прокъсани дрехи,
в черна раздираща песен
как да живея живота на всеки?
Потопена в кладенец бездънен, ...
558 1

Епилог

Преклонила глава, уморено стои на балкона
над безброй минувачи, поели по своя си път.
На последен етаж. Нависоко. Почти е до Бога.
И мълчи неизбежно. И гасне край нея светът.
Плуват сенки по някога белия покрив на блока. ...
1.8K 15 13

Лятно утро

Лятно утро ме събуди
с изгрев – розов морски стих,
влизам в скромен ден, но чуден,
весел съм възторг, но тих.
Само капка морска искам ...
515 3