Отронва се пореден лист от календара
а вятъра свести не спира и някак
тъжно е в душата - светът заспал е
и не се събужда...А вън времето не чака
трепти и бърза, отронва истини ...
И пак започна всичко отначало.
Разплака саксофонът ноти джаз.
Звукът е като тежко наметало,
гласът се стеле като мек атлаз.
Напомня ми, че някаква картина ...
Видях самотник сред ята бъбриви
притихнал кротко в сянката сребриста.
Печален поглед, по косите сиви,
отронват се дъждовните мъниста.
Добър и нажален каскета смачкал, ...
Ще тънем във калта, ще тънем още,
защото сме създали адски транс.
Безмерна алчност, потопена в пошлост
е филмът ни – житейският каданс.
Навярно трудно е да бъдем честни, ...
ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...
ВЕЧНИЯТ МИГ
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...
Днес грейваш от небе и липсва пречка –
да бдиш от сто звездички с лъч в искри.
А спях зад лъч с пространственост от вечност
и с блеснал дух у свят любим се скрих.
Какво не бих отдал да съм над всичко, ...
Тук няма вече плетени огради
окичени със спукани гърнета,
но още крякат жаби покрай вадата,
щурчета пеят и светулки светят.
Не чувам дядо Вълко как с десница, ...
БРАТ НА УТРИННИЯ БРИЗ
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...
Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...
Като жител на мъртъв град,
пропаднал, сив, покрит във мрак.
С ярки светлини на всеки праг,
шумове силни, забравяш, че си млад.
Потъваш в дълбините на техническия век, ...
БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...
А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, ...
Животът не е лесен - нито е песен
по - кални пътеки вървя...
Но в сърцето си пазя - мир и надежда
и онази чисто бяла невинна - черта...
Светът е добър - светът е обичан! ...
Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...
Днес сме толкова слаби и мънички,
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките. ...
РАЧЕШКАТА ЩИПКА
Помните ли Маца – котката ленива?
Че ловува раци и не е страхлива
тръгна да разкаже случки от реката,
смелост да покаже, спряла до вратата ...
Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна. ...
Думите не казват всичко, но
всеки път до жаркост се старая.
Аз съм откровен към теб... Дано
да усетиш истински Безкрая.
Аз съм откровен към теб... Дано ...