Подпрях те, когато залиташе.
Обичах те, когато всички те мразеха.
Спрях кръвта ти, когато изтичаше.
Разкрих ти тайната, която другите пазеха.
Върнах те назад, когато стигна до ръба. ...
Знаеш ли какво е да си победен,
преди да разбереш, че си във война?
Знаеш ли какво е всеки ден
те тъпчат и да ти крадат от любовта?
Знаеш ли какво е да живееш ...
Захвърлена сама, в тъмната килия...
Без храна, без вода... само плъхове пълзят.
А някъде във нищото вълци тъжно вият.
А аз се свивам на кълбо и моля се да спрат.
Силният им, леден вой, разкъсва нещо в мен - някъде там... ...
Искам да съм утре, вместо да съм вчера.
Искам да се боря, вместо да треперя.
Искам да съм детски, вместо да съм малък.
Искам да съм Хляба, вместо само залък.
Искам да те имам, вместо да те гоня. ...
Изпразнена от смисъл съм... до дъно.
Стените ме притискат от мълчание.
И всичко в мен е тихо, много тихо...
(Поредна съм), това ми е призвание.
Дали съм пристрастена към тъгата? ...
Добре дошла, сред скъпите ми гости!
На моето последно тържество!
Гуляй на еретици посред пости.
Безбожен пир току пред Рождество!
Добре дошла! И давай да наливам ...
Изящната магия на сълзите
- сърца на птици, паднали в простора
на твоите очи - за мен изплита
капан от болка. Давеща умора
са те за мен. Опитвам се да плувам ...
Не... няма нищо ново под слънцето...
все същите хора...
... все същите роби.
И оня гарван – птица проклета
зловещо грачи на свободата над зрънцето... ...
Нима е вярно, че ще те забравя,
нима е вярно, че болката ще отлети
и няма спомени за теб да има,
и сърцето няма да кърви?
Нима е вярно, че ще свърши всичко ...
Душата ти ако бе кула разрушена от мечти,
бих събрала всички до една в моето сърце,
бих забила копие в моите гърди,
бих гледала през твоите очи,
когато си самотен, студен, ранен от есенна тъга, ...
На брега на морето песъчинки брояхме.Като малки деца със вълните играхме!С бяла пяна опръскани,мили думи шептяхме,с гларусите се гонехме,със делфини летяхме!Кораб бял в хоризонтаплатна е разперил.Като птица могъщау дома се завръща!На брега на моретокули от пясък строяхмеи за поздрав на всичкибяло зн ...
Преглъщай ме бавно, на глътки!Недей ме отпива на екс!Не бързай в нощта да събирашот сърцето ми кървав прашец!
Чертай по лицето ми с пръсти!По-бавно... Точно така...Затварям очите си дръзки!Забравям за твойта вина!******************Ще отпивам със устни дъха ти!Ще попивам от твоята плът!Ще празнуваме ...
Какво от туй, че рано си си тръгнал, преди да се събудя аз дори.Аз няма повече да плачамакар без глас, без сълзи, без очи!
Какво от туй, че друга те целува,нима целува по-добре от мен?А в мислите ти вечно да робуваедна любов, обречена на плен!
Какво от туй, че другаде живееш,нима ще можеш дълго да т ...
Какво да ти дам? Нищо си нямам,
което да струва обичане.
Съшивах, посичах и падах, и тичах...
Предадох се. Празна от ничийност.
Какво да простя? Нищо не нося, ...
Гледаш ме жадно с тези дълбоки очички
и се усмихваш нежно с чаровни трапчинки.
Минава ми времето с теб, сякаш е бързия влак,
а навън се е стъмнило пак.
Но светло и слънчево е във сърцето, ...
Мама те сравнява с цвете от луната,
за мене си истинското слънце на земята.
Цялата любов на тебе аз отдавам.
Молитви-пожелания към Бога отправям.
Виждам твоите сълзички във росата, ...
Какви ли ще сме като остареем?
Дали ще имаме мечти и цели?
Ще можем ли все още да се смеем
от щастие с душите побелели?
Какви ли ще сме малко преди края? ...
Младостта ме татуира със фантазии
от блестящото безумие на жаждата,
във градините на пролетта пораснали
и разляли се в безкраен празник.
Младостта е полет, вечен устрем... ...