Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Не искам така!

Не искам така -
в безвремие да гоня часовете!
В тихи вечерни мигове
как любовтта да оставя да тръгне -
без да й даря поне ласка от мене? ...

lunna_sianka

Поезия

2007-04-25T12:48:14+03:00 802 18

Но мен не ме е страх!

Пиша по листа с невидимо мастило,
явно е така, щом не си разбрал,
че има рутина помежду ни.
Но мен не ме е страх! - ще я залича!
Празни обещания са лаконичните ти думи. ...

lunna_sianka

Поезия

2007-04-25T12:46:28+03:00 840 9

Пак шъ си попеем

По Изречена
Шест поети
Шест поети съм "събрала"
на "Клио" - то, на педала.
Ела, любе, довечера, ...

Меричка

Поезия

2007-04-25T12:44:37+03:00 1.2K 9

Обичам го

Само една негова усмивка.
Само една негова милувка.
Отивам аз на седмото небе
и засиява моето лице.
Обичам го! Защо да крия? ...

ashley_

Поезия

2007-04-25T12:21:11+03:00 2.5K 7

Спри

Живея в болезнен страх.
Мечтите ми разбиха се на прах.
Всичко превърна се в лоша шега.
Не бях аз, виновна беше тя -
ужасната моя съдба... ...

ashley_

Поезия

2007-04-25T11:46:02+03:00 992 2

Раздяла

Като малка бях весело дете -
винаги усмивка огряваше моето лице.
Радвах се на всичко около мен.
Нощем с нетърпение чаках следващия ден.
В ден нещастен случи се с мен нещо ужасно ...

ashley_

Поезия

2007-04-25T11:42:59+03:00 1K 3

ЦЕЛУВКАТА

Как пари дълго твоята целувка
И моите устни нецелувани изгарят.
Прокарвам длан през тях като милувка
И чувствата ми ме изпепеляват.
На толкоз нежност аз не съм научена, ...

evropa

Поезия

2007-04-25T11:42:11+03:00 1.4K 10

Призрак от миналото

Едни очи, видяни ненадейно
на спирката за номер шест,
припомниха ми, че не вечно
живяла съм, както живея днес.
Един познат (и никога познаван), ...

Татянка

Поезия

2007-04-25T11:42:03+03:00 1.2K 7

За теб

Нека да бъда фатална и грешна,
(та нали любовта е родена от грях?)
да изгарям до теб от любов безнадеждна
и пак да се раждам от твоята нежност,
забравила болки, обиди и страх! ...

valshebnica

Поезия

2007-04-25T11:08:48+03:00 1.4K 13

заглавието е от Вас

"След година-две от
тук ще минеш може би
и ще видиш от пожар следи.
Ала счупената чаша вечно ще (сълзи),
кой от нас виновен е... кажи?..." ...

Меричка

Поезия

2007-04-25T11:07:48+03:00 977 13

Признание

>>> ПРИЗНАНИЕ
>>>
>>> Тъжна жарава гори ми сърцето,
>>> терзае мойта душа,
>>> че не стигнах там, за където ...

Niclen4eto

Поезия

2007-04-25T11:06:40+03:00 818 2

Всеки лист излъчва обич

Тъмномаслени горички,
обградени с резеда -
остри борови иглички
сред листенца от бреза!
Дива джанка белоснежна, ...

Ангар

Поезия

2007-04-25T10:35:15+03:00 758 22

Нека

Нека да остана неомърсена,
нека да съумея да остана тъй чиста.
Нека живота ми да се променя,
нека да продължава, нека да не спира.
Нека да мога всичко да събера в един единствен миг, ...

Jenata_Na_Dqvola

Поезия

2007-04-25T10:27:45+03:00 725 3

ВЪЛШЕБНИЦА

ВЪЛШЕБНИЦА
В сънищата си е виждал всеки
приказно красива фея,
но аз наистина такава срещнах
и от тогава мисля все за нея. ...

svet@ll

Поезия

2007-04-25T10:16:07+03:00 725 5

Кой открадна сърцето ти?

Има много кукли, които са такива за защита.
Всичко е да се предпазиш от нещата вън.
Всичко се случва с някаква причина.
Всичко става в твоя кът.
Кой открадна сърцето ти и те остави в пространството? ...

Jenata_Na_Dqvola

Поезия

2007-04-25T10:11:33+03:00 1.6K

По-силна

Когато във миг на раздяла
се пълнят очите с сълзи,
превръщам се в капчица бяла,
от нея сърцето боли.
Във болката търся надежда, ...

tanq_mezeva

Поезия

2007-04-25T09:51:41+03:00 1K 12

АМНЕЗИИ

АМНЕЗИИ
Хубава родина - скапана държава!...
Ние сме виновни! Питам се: защо
кой отдето мине, мачка до забрава
мозъка ни - вече станал на тесто?!... ...

Ванилин

Поезия

2007-04-25T09:16:16+03:00 904 24

Апокалипсис

Във вестниците писаха го даже -
идва краят на света.
За какво ни бе дарен животът,
щом Онзи взима го обратно?
Виждам вече конниците - ...

Vladicheto

Поезия

2007-04-25T09:02:46+03:00 1.2K 2

* * *

Снощи споменът наxлу
във главата побеляла,
колко просто - сякаш вчера
тук до мене бе стояла.
И дори след толкова години ...

n0ThinG

Поезия

2007-04-25T08:59:15+03:00 791

Неизживяна любов

Тази вечер съм пак сама,
потънала в мрачна тишина.
Мълча и гледам звездите,
под които с тебе бяхме.
Защо така жесток е животът, ...

melina86

Поезия

2007-04-25T08:56:24+03:00 1K 1

Сам реши

Сърцето ми не е от камък,
то болката усеща.
Очите ми не са море -
безброй сълзи да ронят.
Затова разбери, ...

melina86

Поезия

2007-04-25T08:55:36+03:00 1.1K

* * *

Всичко се разби,
кристалът на щастието
се разруши.
На хиляди парчета
вече е нашата любов. ...

melina86

Поезия

2007-04-25T08:54:50+03:00 917

може би ...

Майната ти, казах ли го вече?
Забрави за мен! И то веднага.
Зная, некрасиво го изрекох,
но ми писна да се обясняваме.
Под краката ми поникват бягства, ...

дакота

Поезия

2007-04-25T08:53:40+03:00 899 7

Ще (Тъга)

Ще оставя нощта да се спусне над мен,
ще тръгна във мрака неориентиран,
безлунно небе в спомен беззвезден,
трагичен момент, от Шекспир копиран...
Ще се заровя във минало неизживяно, ...

tuik

Поезия

2007-04-25T08:52:58+03:00 1.2K 2

Ще (Злоба)

Ще оставя дяволите да вървят по мен,
но аз по тях няма да вървя...
просто много ме мързи...
Ще оставя нозете им да се изпепелят,
от пръстта гореща, ...

tuik

Поезия

2007-04-25T08:50:56+03:00 1.5K 4

езикът на бездумието

Изскача болката по-черна от катран,
като отчаян призив отделеност
и в миг потъва кръста ти, облян
в жадуващите сълзи опрощение.
Мълчи в нощта ръката на тълпата, ...

дакота

Поезия

2007-04-25T08:49:14+03:00 858 5

не стъпвай в паметта ми

Изпратих всичките,
останах пак сама -
без миговете - просяци на нежност,
изстинали от зимата в страстта,
вледявайки живота на сърцето. ...

дакота

Поезия

2007-04-25T08:47:47+03:00 968 6

Проклятие

П р о к л я т и е
Ех , вият в стърнищата лунни плешивите кучета
и адски вихрушки изригваш от гроба си, Нощ!
И алчно избухват от Мрака реките - и смучат
от звездното злато и сетния проблясващ грош... ...

Забравил

Поезия

2007-04-25T00:44:27+03:00 893 5

В очите й искряха жадни бездни

* * *
В очите й искряха жадни бездни
и Мракът се напълни със ухания...
И целият Всемир край нас изчезна -
настана тишина. ...

Забравил

Поезия

2007-04-25T00:42:50+03:00 1.2K 10

Пътник

П ъ т н и к
БЕЛОЛИКИЯТ ДЕН Е ОТМИНАЛ
и грамадна, Нощта мe прегръща,
и луната е виснала, синя
над снега по заспалите къщи. ...

Забравил

Поезия

2007-04-25T00:41:30+03:00 822 4

МИГ

Ще отворя вратата
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет. ...

valiordanov

Поезия

2007-04-25T00:07:57+03:00 1.1K 10

Кристали

Кристали
Сълза в сърцето гори,
Сълза, родила кристали,
Сълза неродена дори,
а сякаш забити кинжали. ...

X-real

Поезия

2007-04-25T00:06:30+03:00 620 3

04 МАРТ

Цвете есенно красиво,
всичко твое обично попивам.
Безпределно е и съкровено,
твойто чувство,
от ръцете ти родено. ...

Нобел40

Поезия

2007-04-25T00:04:58+03:00 1.1K 4

* * *

Тръгнах да търся себе си.
И се намерих.
Захвърлена сред вещите
на детско минало.
Нежно вдигнах душата си ...

Шопче

Поезия

2007-04-25T00:03:34+03:00 703 5

За вестничето

За вестничето
Василена – 10 год.
Добрина
Всяка малка добрина
е като блестяща светлина ...

Меричка

Поезия

2007-04-25T00:02:22+03:00 712 4

Отново е време..

Отново е време за ново начало,
когато старото се е разпиляло.
И болката тихо в мен преболява,
като остатък от угасваща жарава.
Отново е нужно път да проправя, ...

fr0zen

Поезия

2007-04-25T00:01:29+03:00 937 2

НЕ ИСКАМ МНОГО

Не искам много, а само да обичам,
в косите си да нося аромата на цветя.
Да съм в очите ти, онази гола истина,
от която се страхуваш - Любовта!
Да се превърна в пристан от надежда, ...

byboJle4e`f

Поезия

2007-04-24T23:41:27+03:00 1.1K 18

Никоя

Помислих си -
не те обичам повече.
Достатъчно
си гризах ноктите.
Достатъчно ...

Fabiana

Поезия

2007-04-24T23:40:23+03:00 752 6

Ревност

Болезнено е други да поглеждаш,
така умирам, моля те не го прави,
мъка във сърце ми вгнездваш,
остро режеш ме, боли.
Трудно ми е да остана хладен, ...

dodic

Поезия

2007-04-24T23:38:33+03:00 1.1K 7

Минало и настояще

Извървяхме възможните пътища,
и какво след това ни остана,
пак онези сме - гладни, измъчени,
все наивните, вярващи, двама.
Изгребахме с шепи нестихващи, ...

dodic

Поезия

2007-04-24T23:37:35+03:00 847 7