42 247 резултата
/огледална танка с две заглавия/
Черният паяк
бавно по свода пълзи
в осем посоки.
Черното Слънце – Луна, ...
  480 
Във днешно време ние сме богати
на чувства всякакви и на сърца,
защото в гардероба ни прикрити
си имаме достатъчно лица.
И просто имаме лице за всеки, ...
  424 
Без бял ден да отвори -
несбъднат, без спирка, без грях,
един кръговрат изолиран -
убийствен, но някак познат.
И взира се... ...
  644 
Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...
  772  13  18 
Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...
  569 
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
  545  15 
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
  357 
Пледирам виновен -
натрапих, обидих, обичах
пледирам виновен -
не простих, излъгах, копнеех
и мъглата се стелеше ...
  556 
Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося. ...
  1166  19 
Погледни във очите ми!
Има толкоз много искри.
Прочети душата ми!
Свила в гръдта ми мечти.
Във простор от илюзии живота ми, ...
  531 
И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян.
Изхвърлил себе си ...
  242 
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...
  482 
(на дъщеря ми)
В броеницата, наречена "живот"
днес мънисто едно прибавѝ!
А аз със майчин благослов
стих за спомен за теб посветих. ...
  740  18 
Нежността е трептение в есенен лист
или в тихия полъх на вятъра.
Във неземния поглед небесно-лъчист.
Но дали - на живота в театъра?!
  1174 
Обичам езерото в Трявна,
събирам есенни листа,
мечтаех си за тук отдавна -
пречиствам своята душа.
- Пи-то-пи-ти пи-е пи-тук! - ...
  852 
От обич ще преглътна тишината,
като огромен залък твърд и сух.
Все някой плаща някога цената
за изпитанията с влюбен дух.
Не искам ресто, нищо и в замяна - ...
  1391  18 
ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Защооо... Защо, Съдба ни изненадваш
и мяташ ни по сцената прашлясла? ( изкихва )
И тъкмо мислехме, че вече радваш, ...
  933 
Дете е тя и той – дете,
светът им роли е раздал –
играят си със кукли две.
„Принцеса – тя, а той е крал!
На нея, толкова красива, ...
  1161  12 
/Хайку заиграйку на Мичка Журналистичка/
В Иркутск
Чайки свалили
разбилия се в сграда
руски самолет. ...
  465 
Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава, ...
  983 
Зайко пита Мецана що се крие,
май си похапва и прави още магии.
Ала къде ли живее в нея добротата
и със какво се храни тя горката?
Мецана сърдита яхнала метлата ...
  815  11 
Листопадно е времето вън,
есента пъстри черги размята,
аз танцувам с листата насън
и бродирам криле в тишината.
Имам нужда от тях всеки път ...
  451  18 
Няма небе тази нощ
има луна без очи
има забрава и мускулен крамп
няма копнеж за прегръдка
няма студ, няма винен вкус ...
  435 
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
В очите й въпрос не бе изстинал още
"За да обичам, трябва ли да мразя...
Обичам вашите кокошки."
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
  1164 
  437 
Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
  612  16 
Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...
  488 
Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло.
На воля с вятъра игра, ...
  510 
Карам камара
дърва с карма. Вардаа!
Кравата крадла
Клара-Карла
с резачка... ...
  523 
Лятото към своя край върви,
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...
  1077 
- Деца, какво е доброта, кажете?
- Добротата е прекрасно цвете,
расте в човешката душа свенливо
и се разлиства, ако се полива.
- Поука всеки трябва да си вземе, ...
  1011  19 
Ще победя
Знам, че ме чака нещо прекрасно,
нещо, което докосва душата.
И дори за много хора да е опасно
аз съм готова да рискувам в играта. ...
  443 
Гори, малинен, залезът.
В тревата – таралеж.
Стърнището запалено
раздухва клюки – беж!
Отстъпи трона лятото ...
  405 
След очите си вървя
край фонтана - НДК,
със слушалки във уши
плочки търкам и дори -
такт със тяло - влизам в тон, ...
  458  10 
Ще слушам притчите отколешни на влъхвите,
а виното из бурета и бъчви ще пладнува,
в кьошетата огърлици от чушките ще съхнат,
мъжете с яд подир тегобите намусено ще псуват.
И ще сколаса времето да стигне икиндия ...
  511 
Защо бре, мила моя майко?
Доведе ме на тоя свят....
И бях пожънат мила майко,
преди дори да съм посят.
Къде си мила моя майко? ...
  573 
Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично, ...
  359  13 
Няма да се откажа
Няма да се примиря и да се прекърша
и нищо в този свят не може да ме спре.
Само Бог ще реши как да завърша,
а дотогава знам, че имам криле. ...
  454 
Аз не можах достатъчно да дам
на хората, които ме обичат,
на страдащите в моя тъжен ден
в годините назад, които тичат.
Дали успях да им докажа аз, ...
  607 
Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса ...
  554  10  20 
Предложения
: ??:??