Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Крадецът на Луната

Спиш ли, грешнико?
Едва ли...
Сън какъв ще е това,
щом при себе си укриваш
старата ,добра Луна. ...

forsaken_light

Поезия

829 1

Болка

И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...

Кiara

Поезия

914 10

Заради Теб

Заради Теб в изгнания аз паднах
и болеше ме с пълна злост,
сърцето ме болеше,аз силно страдах,
крещях в изстиналата нощ.
Името ти аз споменавах ...

umoreni_krila

Поезия

2K 5

Последен опит!

Взирам се наивно в тъмнината,
за да те видя как сладко спиш,
но боли-студена е душата,
а сърцето ми ранено ти държиш.
И дори незнаеш че е там и тебе чака, ...

eyes_on_you

Поезия

1.1K 2

А--зът

Нито-виждам те,
нито чувам те,
но в страха си аз усещам те.
Защо..? Къде..? - не знам.
Вярвам - ще намеря пътя сам. ...

мелендес

Поезия

1.4K 2

Мълчание

Мълчание
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава. ...

selin

Поезия

997 3

Затишие

Вече не чувствам нищичко
Стихиите в мен са задрямали
Нито говоря, нито слушам,
нито обръщам внимание.
Няма искрици, нито пожари, ...

desi_em

Поезия

1.2K 7

Не плачи

Не плачи!
Разпилей прахът ми сред морските вълни
и нека слънцето сълзите ти да изсуши!
Защо сега?
Защо не плачеше, когато жива сърцето ми разби? ...

Lionheart

Поезия

1.2K 1

Душата ми

Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...

Kotentseto

Поезия

1.3K 6

Всичко на масата

Понякога в деня се затварям,-
искам трапа да прескоча.
Рисувам вярата си със въглен,
залагам разума си на зарове.
Име нямам, име не искам. ...

henryoliver

Поезия

869 8

|без теб|

Въздухът е гъст като стъкло
в стаята ми тази заран.
Застинали прашинките във ледената твърд
рисуват във очите своят път.
Връщам се за зло или добро ...

dangon

Поезия

1.5K 5

Първа целувка

Идваш
Падаш
Ставаш
Тръгваш
Тя край тебе все кръжи. ...

Ангелика

Поезия

1.8K 5

Цирка на живота

Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...

Кiara

Поезия

1.2K 15

На 20 години

Моята огнена сила е жива.
Мойте криле не отряза ги нож.
И аз дишам,живея,мечтая-
с пламък по-силен от огнена пещ.
И прегръщам простора сияен, ...

Ангелика

Поезия

1.7K 4

Нежни струни

Засвири със струните на душата си
Запей със звуците на сърцето си
И нека тази песен никога не свършва
И нека тази мелодия достигне целия свят
Кажи ми какво иска сърцето ...

morskadu6a

Поезия

1.6K 2

Слънцето

Слънцето изгрява
Повдигам глава
Следвам лъчите му
Къде ли ще ме отведе?
Жадувам да стъпя ...

morskadu6a

Поезия

1.3K 3

Любовен пожар

Вече свърши се лудото търсене...
Намерих те...и съм щастлива,
че във очите твои аз потърсих се
и повярвах, че съм се открила.
Навярно беше неразумно, ...

valia_26

Поезия

1.2K 1 13

Всичко се заплаща след това

Ти казваше,
че всичко съм за тебе.
Ти казваше,
но всичко бе лъжа.
Аз вярвах ти. ...

tamnokoska

Поезия

1.1K 5

Ти ме промени

Аз вече не съм същата,
ти ме промени.
Ти открадна ми усмивката,
ти замени я със сълзи.
И вече няма го пламъка в очите ми, ...

tamnokoska

Поезия

1.4K 1 3

Промяна

Доволна съм от себе си сега,
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.
минах през много бариери, ...

ianaika_

Поезия

1.1K 2

Аз не исках много,исках само теб

Сълзи испълват мойте очи
и болка в мен гори.
Защо така ме нарани?
Защо разби ти мойте мечти?
Аз не исках много, ...

tamnokoska

Поезия

2K 6

От утре

От утре - забрави, че те обичам!
От утре - край! Не те познавам!
Сега ще те отминавам
с гордо изправена глава,
няма да допусна да провалиш ...

daqn4etooo_vr

Поезия

1.3K

Дори

Дори в съня за
теб мечтая...
дори тогава те желая...
Но ти не знаеш за това,
а трябжва ли?! ...

daqn4etooo_vr

Поезия

1.2K 1

Не мога да повярвам!

Не мога да повярвам!
Какво направи!?
Нима всичко ти забрави!?
Чаках деня, в който отново
ще се видим...ще призная ...

daqn4etooo_vr

Поезия

1.3K 1

ЛЮБОВ

Защо дойде да ме подлъжеш?
Защо повярвах на очите мили?
Защо се влюбих в нежните слова?
Това е нужно аз да разбера.
От седмици забравям да се храня. ...

keisi

Поезия

1.2K 1

Смисълът

Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце. ...

petinka67

Поезия

874 3

Търсене

Възможност ми казват ти имаш,
но мога ли да тръгна без вяра.
Забравих я нейде в полето
сега я търсим с момчето.
То отстъпи ми своята нежност, ...

keisi

Поезия

1.1K 1

без заглавие

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад? ...

petinka67

Поезия

811 1

ЖИВОТЪТ МОЙ

В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...

petinka67

Поезия

857 6

КАТО САМОДИВА

Като самодива
В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял... ...

Белоснежка

Поезия

1.3K 17

Приемателна комисия (строителни неволи от време "оно")

Насред София се вдига
палат ясен, блок прекрасен.
Челото му волно стига
облаците неподвластни,
гордо се сред тях синее. ...

Весан

Поезия

804 6

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НАС

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НАС
Отдавна заглъхнали думи ,
неизречени даже на глас ,
стояха те помежду ни ,
разтворили своята паст. ...

mimeto-iv

Поезия

1.2K 9

Самотна къщичка видях

Една открехната врата,
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.
Прозорците с прекършени криле, ...

LYCKI

Поезия

1.1K 9

Ако можеш остани

АКО МОЖЕШ ОСТАНИ
Толкова слова за раздяла написах,
а ето че ти отново дойде,
игриво-лъчезарна спря до колата
и замря непослушното ми сърце. ...

svetslav

Поезия

1.7K 8

В чат-а

Защо се стремим света
с глава наопаки да поставим?
Между хаос и дива самота
пътека светла да проправим.
Да свържем невъзможните неща, ...

Меричка

Поезия

856 2

Молитвено

Когато с трепет се помолиш
на бога ти за свое здраве
с ръце в молитва сключени,
това той няма да забрави.
Когато уморена, очи повдигаш ...

Меричка

Поезия

814 1

Жив мъртвец

Жив мъртвец
Един глас в мене шепне,
объркани думи неспирно ми мълви,
едно чувство в дълбините тръпне
несподелено, прави кървави следи. ...

sweet_dream`s

Поезия

1K 1

Oбичам те

Oбичам те
Oбичам те, не заради пленителните ти очи,
Oбичам те, не заради сладката ти усмивка,
Oбичам те, не защото всички го казват,
Oбичам те, не защото ме е страх да съм сама, ...

sladkata_an

Поезия

1.4K

На майката на моите деца

НА МАЙКАТА НА МОИТЕ ДЕЦА
Запознахме се с теб в младостта си.
В стаята си нямах вода.
И отвърна ми ти с усмивката си:
При мене има. Ела! ...

svetslav

Поезия

2.4K 11

Бледа светлинка...

Животът, ах колко мразеше го тя...
Но защо?Какво й бе сторил?
Нима й бе откраднал любовта?
Не. От малка се бе научила да е сама.
Нима не бе й дал красота? ...

Jane

Поезия

794 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Крадецът на Луната

Болка

Заради Теб

Последен опит!

А--зът

Мълчание

Затишие

Не плачи

Душата ми

Всичко на масата

|без теб|

Първа целувка

Цирка на живота

На 20 години

Нежни струни

Слънцето

Любовен пожар

Всичко се заплаща след това

Ти ме промени

Промяна

Аз не исках много,исках само теб

От утре

Дори

Не мога да повярвам!

ЛЮБОВ

Смисълът

Търсене

без заглавие

ЖИВОТЪТ МОЙ

КАТО САМОДИВА

Приемателна комисия (строителни неволи от време "оно")

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НАС

Самотна къщичка видях

Ако можеш остани

В чат-а

Молитвено

Жив мъртвец

Oбичам те

На майката на моите деца

Бледа светлинка...

Опашка