Стихове и поезия от съвременни български автори
Поезията е безсилие
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване ...
Народът спи!
нищо не го трогва, вълнува.
Грабят го, той отново търпи,
едва успява той да съществува.
Опустяват села, малки градове, ...
Ах, какъв кошмар!
сън...
Че станала съм...
поетеса.
Чакат ме тълпи ...
Един познат сюжет
по нашите земи
един юнак - в звездите
убежище откри!
Той стъпи на планета ...
Денят изглежда готви се за бал
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
Декемврийски рап за ЖП-гара Варна
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...
Той, животът
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.
Той е скитник, уморен е от път ...
Какво ми каза мъдрата вода
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...
На небесния покрив
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...
Изчезна нарОДА
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...
Завещана памет
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...
Мъжка Любов
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...
Лудница за Поети
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...
На твое място
Колко прилича на мене; тя е непознат
двете обаче делиме; тъй подобен свят.
И тя като мене; чака мъжът
и пак като мене; носи страхът ...
Глас в пустинята
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...
Дъждът различен е сега
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...
Невъзможното случване
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...
А струните душевни са ми тънки
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...
Съседите ме чуха
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...
Спомени за студените дни
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...
Кълбото на световните въпроси
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
Нощем
И аз чувам:
Леглото проскърцва, когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...
Не чакай бъдещето да ти идва...
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...
Господи, аз идвам!
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
Бойко за ветото на Радев
след минута - не ще го сторя,
нали ще изгубя вота от гетото,
мисля ли въобще какво говоря!?"