С тениска и къси панталонки
усмихната посрещам юлски изгрев пак.
Обувам си и бели маратонки,
негостоприемен е асфалтът за босия ми крак.
И тръгвам с Нина в утринта да бродя, ...
„Слънцето да не захожда в разгневяването ви“ Ефесяни 4:26
Когато горчилка ти гърлото стяга
И сълзите в очите напират.
Когато движенията стават и бързи и резки
И времето назад да върнеш искаш. ...
И понякога мисълта за тебе бавно ме убива,
разкъсва моята душа
за искрата в очите ти която виждам,
как за мен свети дори в нощта.
Може би не съм добра, ...
Не искам аз големи награди а малко уважение,
моите стихове са мои рожби, не са постижение.
Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,
надявам се да се изпеят някога моите сонети.
Наградата голяма за мен е блясъка в очите, ...
Открих бутилка – странна, непозната
щом тапата отместих и избухна –
ухае на море с попътен вятър,
на диня, таратор и вкусна кухня.
Ухае ми на чувства синьо-бели, ...
За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...
На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...
И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...
Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...
Ние нежният пол сме и имаме право
да потърсим утеха за свойте сълзи.
Да приседнем тихо до нечие рамо,
с нежност мъжка да ни то утеши.
Сълзите, повярвай, не са от капризи. ...
Познавам те, откакто бе за мене само мисъл- форма,
дошла да ме погали през съня ми във нощта...
Познавам те, откакто бе за първи път частичка малка
От мойто тяло, дъх и моята душа...
И любовта към теб във себе си усещам, от онзи миг, в съня ми щом дойде... ...
За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят, ...
Девет години... те няма сред нас,
девет години... те носим в сърцата
и нищо че липсва за Рая компас,
знам че си, рожбо, там в Светлината!
Девет години се молим без глас ...
Лято – морска песен, ароматен стих,
изгрев – рошав, весел в лятото открих,
с вкусове пътувам в плодов сочен влак,
мигове дочувам как порастват, как
бъбрят си вълните с пясъчния бряг ...
Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...
Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб? ...
Сърцето ми разтуптя се с живота си,
така не е трептяло преди, знаеш ли?
И само ти имаш вина за това,
и не знам даваш ли си сметка?
Дрогирам се с мелодията на името ти, ...
Ти веща си във много тайни,
о, вещице, от моите мечти...
Очите ти са тъй омайни -
погледнеш ме, и в мен започва да гори...
Ти извор си от дълбините на вулкана ...
Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е, ...
Ще настъпи ли края на тежкия труд,
та светът да е рай за човека,
да работи и пее – нахранен, обут –
по житейската цветна пътека!
Капиталът да бъде заключен в затвор, ...
Бях цяла вечност Робинзон Крузо
в една вселена пуста и невзрачна.
Превърнах хоризонта във платно
на кораб призрачен дошъл от здрача.
Летящи риби - пръски от безкрая, ...
Минах покрай мястото, където работехме заедно
Видях колата ти паркирана и замръзнах
Така и сърцето ми, не можех да мръдна
Последното нещо, което искам, е да те дебна
и да те преследвам и продължавам да се подлудявам ...
Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...
Единствен път е, смърт Живот да ражда.
Платени бяха всичките ни грехове.
Живеехме в пустинята на вечна жажда.
Оставени сами на свои страхове.
Кръвта му, светла диря начерта ни ...
Закриляй я! Нека да бъде добра.
Когато сгреши да не знае,
че има възмездие дето боде
в сърцето със мисли от пламък.
Пази я от клюки, от връх - суета. ...
УПРАЖНЕНИЕ В ЗАБРАВА
Аз нямам опит с дългото мълчане –
често ми припарва под сурдинка.
Контурите за вик са очертани
в крехките сълзи на детелината. ...