РАЗЧУПВАНЕ НА ЗИМНИТЕ ОКОВИ
Беше ден като всички останали други в живота –
нито лош, ни добър, нито слънчев, ни даже мъглив.
Кой ли вихър небесен безкрай завъртя колелото?
Оттогава над моето дворче неспирно вали. ...
Хората много обичат да дават съвети.
Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.
Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.
Хората много обичат да разказват истории.
Най-вече своята собствена. ...
... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...
По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
Аз съм вещица, но малко странна,
харесва ми да правя добрини,
наместо да редя магии тайно,
тъй както са ме учили преди.
Навън поглеждам сутрин и премигвам, ...
ОБИЧ КАТО ЛУНЕН РЕЗЕН
Мама ги нахрани както тя умее.
Трима калпазани вече ще посмеят
следващата плячка и сами да хванат.
Лов като играчка! А герой ще стане, ...
Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
Под залеза застава булка засмяна,
до нея – мъж, в сила облечен.
Един до друг са заедно двама,
в сърцето на другия всеки е вречен.
Път ги чака, да минат заречени, ...
Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен, ...
Градът не спи. И аз не спя до тебе,
пороят се изля за част от миг.
А в този миг се чу и плач на бебе,
дъждът го бе ударил със плесник.
Не беше дъжд. А беше мое семе, ...
... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати, ...
Наглед обикновено момче, било родено в малко градче.
Останало без баща още от малък, но притежавало в сърцето си пламък.
Имало мечта, да се бори срещу несправедливостта.
Въпреки тежките времена, то управлявало своята съдба и нищо не го спря.
Пораснал храбър и силен момък, с добро сърце и с остър ум ...
Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам
песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.
За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?
Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси ...
Тя сутрин се събужда много рано.
Разкършва рамене със тае бо.
Кафенцето си пие с Дебелянов.
Или отваря томче на Рембо.
Закотвен на писалищната маса, ...
Джуджета коледни сънувах аз нощес.
Изглежда, че елхата ще приготвят.
Подаръци ще носят с блага вест.
Накрая и свинята те ще сготвят.
Свинята! - Помня аз една свиня. ...
Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Камина, свещ и чаша със уиски...
По бузите се стичат две сълзи...
В главата ми бушуват толкоз мисли.
Сърцето ми от мъката тежи... ...
Декември е време да седна със себе си
в уюта и топлото, където все съм била,
да облека с любовта и сърцето си
и после, нека навали доброта!
Небето ще ми е топло и светло ...
Моята майка прилича на ангел -
и косите ѝ бели, и шалът ѝ.
Нежен скреж изографиса стъклата
във винетки и кристални овали
и с най-прекрасните крехки дантели. ...
ПОЕЗИЯТА МЕН НЕ МЕ НАХРАНИ
Навярно съм едно голямо Нищо.
С Поезията левче не спестих.
Със въглени от своето огнище
аз драсках на стената всеки стих. ...
Ще те цункам сладко и по буза,
ако станеш моя вечна муза.
Ще ти пиша стихчета безкрайни
за любов и други наши тайни.
Знам, че таз любов ще ни сродява- ...