Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

„Сила”

Една малка, но много лична част от „Цяло” – книгата, с която аз и скъпата ми майка отново се събираме заедно (макар и не физически) след 10 години. Ако и вие искате да влезете в нашия свят и да разберете нашите виждания за живота, пишете за своята бройка тук или на следния e-mail: max_mix@abv.bg.
„С ...

Kalinski

Поезия

1.2K

Очертания

Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи. ...

Лютиче

Поезия

459

Не сме приятели

Не сме приятели!
Не се познаваме
Дори на улицата да се сблъскаме -
Малшанс! Неволна среща! -
дори тогава, ...

ValentinaMitova

Поезия

509 3

Беше

Беше времето.
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето, ...

Паулина_Недялкова

Поезия

663 1

Крайморско

Нощта отново ни покри
Изпра морето от цвета
Града остана само в светлини
Цветя, къщя, градини -
изпрани бяха от нощта, ...

ValentinaMitova

Поезия

489

Има друга сила

Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...

dansyto

Поезия

626 2 1

Без поука

Всички наопъки, аз - на терсене
пия чая с лед, а бирата топла
и с шоколад за мезе
(хайде, тук смело надавайте вопли).
Токчета нося най-често в ръцете си. ...

izi55

Поезия » Друга

578 2 3

Дертовеее, дертове

Трета, пета, няк'ва възраст.
Втора младост отлетя,
първа няма да се върне.
Дре-ме ми на сай-де-ра!
То, с акъл на рян зелена ...

toxin

Поезия » Хумористична

1.5K 8 21

На мястото на всеки хвърлен камък

От памтивека по каменистия път
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват... ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

705 2 8

Блуждаещ сезон

Всяко време
ненамясто
слабост
власт е.

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

522

Рим, Париж

Ех, ти, роден край!
Кой те тебе знай?
Друго си е Рим, Париж...
Имат някакъв престиж.
Роден съм в село неизвестно. ...

байГецан

Поезия

807 3

Една история

Ти си в моя ден,
ти си в моя сън,
ти си слънцето за мен!
Ти си светлина,
ти си любовта – ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

1.3K 2

Hеволята – приятел на човека

Глава подпряла на корава длан
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

745 6 8

Посърнал слънчоглед

Събудиш ли се в бучка лед,
без мъж, без сила, без признание,
ти си посърнал слънчоглед,
затулен в ниското в изгнание.
Протягаш хилава глава ...

svetlitschka

Поезия » Философска

657 3 11

Назад във времето

Да си нарисувам ли лунички?
Ще се превърна ли в дете отново?
Да си сплета ли шантавите плитки?
Да закача ли в тях и две кордели?
Да сложа ли полата на плисенца... ...

ValentinaMitova

Поезия

453 1 2

Римички

Когато ми казваш че съм красива
И очите ти греят като слънца,
римувам името си с щастлива
и ми е лесно да бъда добра.
А когато си някъде не до мен ...

izi55

Поезия

659 1 2

Така ми се иска...

Пеперудено нежна и мека, вечерта се разстла над земята.
По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –
да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота
и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.
Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба, ...

ninasar

Поезия » Гражданска, Друга

587 4 10

Докосване

...
Животът може да е хубав,
когато го погледнеш с другите очи,
с които мислиш съвършенства
в околността на блянове, мечти. ...

keisigeneva

Поезия

593

Вечност

Завият ли леглото ми с постеля,
посипят ли го с розови листа,
в конвулсия започвам да треперя
усещайки вкуса на любовта.
Въздухът започва да не стига, ...

valiordanov

Поезия

460 2

Молитва

За теб сега с обич се моля
да блесне в погледа не само сълза
с жажда живота сама да поискаш
с усмивка да изправиш стройна снага
Да вярваш, че е възможно ...

Лаура9

Поезия » Друга

761 1 1

Човек с главно Ч

И какво, ако светът е неразбрал
за болките ти, радостите, обичта?!
Нима Човек за показ е живял,
а не, за да гради в себе си света?!
И какво, ако си сам и търсиш брод ...

gali

Поезия

1.3K 2 4

Жълтичката на юли в скъсания джоб

Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

818 13 24

Необятна планета

Навярно не разбирам любовта,
ако надеждата е сетен пристан.
Отглеждах дълго в себе си лисица,
в безсилен опит да опитомя.
И прага щом внезапно прекоси – ...

yotovava

Поезия » Строги форми

619 5 14

Живей...

Не сънувай конете на другия бряг,
как препускат на воля в полето.
Не очаквай да има красивия знак
от дъга многоцветна в небето.
Не сънувай пожара на златни жита, ...

Жабокът

Поезия

702 8 11

Кратко лято

Кратко е лятото -
с дъх на море
и пръски солени вълни…
Със златното слънце
и синьо небе, ...

r_iva

Поезия

1.1K 3 6

Густо, майна, Филибето!

По всички краища, където
дори ухото дава ти ,,Заето",
всеки ден се слуша под небето:
,,Густо, майна, Филибето!".
В Сахара и на авенюто Пето, ...

байГецан

Поезия » Хумористична

2.8K 5

Над житейските мъгли

Направих равносметката. И тръгвам
да искам прошка, да поемам дух…
Душата ми на болката обръгна,
превързах я и в обич я обух.
Изглежда по-щастлива от когато ...

ruba

Поезия

997 1 2

Очаквана любов

Чакана, търсена, толкоз желана.
Къде си, жадувана и често презряна.
Закъсняваща, уморена и престаряла
пътуваш към нас, дива и необуздана.
С устни момичешки, алени, ...

Лютиче

Поезия

489 1 2

Всяко утро

Всяко утро е щастливо,
носи нова радост, красота!
Слънцето е мълчаливо
и залива ме със светлина.
Всяко утро е чаровно, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

491 1

Ще чакам

Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...

dansyto

Поезия

539 3 6

Когато умират звезди...

Една звезда се стрелна към морето,
луната в самота увисна, почерня небето,
от скръб и болка облаците натежаха
и тежките им съ̀лзи към земята полетяха.
Изплашени и сгушени в клонака птиците ...

palenka

Поезия

1.7K 5 11

...Неравноделно

Ние сме това,
което мислим нощем
и правим денем.
Време сме...

МарияДимитрова.67

Поезия » Философска, Източни форми, Друга

709

Развенчаване на живота

Когато се издигах поетично и в мигове усмихнати летях,
животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.
Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.
Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур. ...

thedac

Поезия

483

Мисли

Луната пак е огледално бяла,
а в нея се оглеждат мислите ми
лутащите се стремглаво вдясно-вляво
и отделящи се мръсните от чистите.
А всъщност кое е чисто и кое е мръсно ...

Лаура9

Поезия » Философска

666

Търсещ

Пак не спиш и се скиташ,
ти обичаш нощта,
може би я разпитваш,
аз понеже мълча.
Тя е всичко, което ...

щураче

Поезия

1.2K 9 14

Точно днес

Измъквам се от хорските очи,
изплъзвам се от трафика и стреса.
Измислям свят, където се мълчи
и се дочува само птича песен.
В сърцето на залязващия ден ...

Dendu89

Поезия

1.4K 8 14

Между четири стени

> Ако остане сам човек между четири стени
>
> Колко книги би прочел
>
> Колко редове би изписал ...

DayDay

Поезия » Философска

466 1

Черно-бяло...

Някъде край бреговете на океана,
в близост до старинен фар
до вълни изплетени от морска пяна
имаше луксозен бар...
Бе истинско и чудно заведение. ...

Napolitano

Поезия » Философска

936 3

Понякога

Понякога съм толкова самотна,
не е създаден този свят за мен
и в тази страшна и дълбока бездна
лежи животът ми неизживян.
От огнения залез съм родена, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

468 5

Към вас, момчета

Не мислете за днешните грижи.
Не мислете за думите рижи.
Не гонете Михаля до дупка.
Не търсете от орех черупка.
Не търсете омайни миражи. ...

koli4a.1

Поезия

528 1 3

Стихове и поезия от съвременни български автори

„Сила”

Очертания

Не сме приятели

Беше

Крайморско

Има друга сила

Без поука

Дертовеее, дертове

На мястото на всеки хвърлен камък

Блуждаещ сезон

Рим, Париж

Една история

Hеволята – приятел на човека

Посърнал слънчоглед

Назад във времето

Римички

Така ми се иска...

Докосване

Вечност

Молитва

Човек с главно Ч

Жълтичката на юли в скъсания джоб

Необятна планета

Живей...

Кратко лято

Густо, майна, Филибето!

Над житейските мъгли

Очаквана любов

Всяко утро

Ще чакам

Когато умират звезди...

...Неравноделно

Развенчаване на живота

Мисли

Търсещ

Точно днес

Между четири стени

Черно-бяло...

Понякога

Към вас, момчета

Опашка