Стихове и поезия от съвременни български автори
В дълбоката душа на Тишината
дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Р ...
Изгревът
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук ...
Просто за сълзи
Плаче и душата, човека го боли.
Раздялата за него трудна, необяснима,
свърши ли всичко през тая зима?
Очите виждат само мътно. ...
Навярно си съвсем сама…
И тръгна да те дири в сто посоки.
Небето беше в мрак и заваля.
Навярно си съвсем сама и мокра.
Небето беше в мрак. А ти ...
"Ние създаваме собствена реалност". Ноел
събрали се в облак от крясък.
Дните преглъщат болка безвкусна
и обличат се в сивия блясък.
А светът се превърна в отрова, ...
Лъчиста любов
и плевнята ни ще почистя.
Ще хапна джанки при Унуфри...
Така обичам те, лъчиста!
И после кравите доя си, ...
Земята
Велики създания тя е родила
и с обич им давала сила, закрила!
***
Планетна пътека ...
Друг не те смени
Какво тук значи някаква си личност...!"
Никола Вапцаров
В тунела на човешката ненавист
отекна залп... Живота твой отне. ...
Автопортрет с бръмбари
... навярно имам бръмбари в главата? – и никакво спасение от тях! –
и сякаш Господ плаща ми заплата да бъда цял живот сълза и смях,
да пея, даже щом ми се доплаче, на всичко да се смея – кротък луд,
това е то – единственият начин! – да не избухна – буре сух барут, ...
Севда
Ученият не вярва, че не знае.
Блазе на простака,
че е по средата.
А ти си вечно в мен разцъфващ Май
и смеси ги със вятъра суров,
и после ги разпръска по листа,
и по цветята, просто без любов.
И четката ми днес осиротя, ...
Проблем
но аз си имам друг кахърп –
наследник съм на Ботев, Вазов,
комшии казват – и добър.
Как да се меря с тез кумири ...
Коледен дух
тук Коледният дух пристига.
Подаръци очакват скъпи
и възрастни, и дечурлига.
Презрели родни хубавици ...
Защо на мен се случва
и сякаш всичко потъмня.
Светът разпадна се и дълго страдах,
понесла болка, самота.
Душата ми, разкъсана на части, ...
Селянин
закърмен е там с мляко от своята майка.
Добър човек селянин раздава своята душа,
за хората, за близките си без да се вайка.
Сложи на рамото си дисагите той сега, ...
Сълза
играе пред мене
Върти се във
някакъв странен танц
Водопад е... ...
Непостижим (за мене) идеал
Тъй както Вапцаров е вярвал в Доброто,
в Човека и в бъдния ден,
така да повярвам не мога, защото
отдавна е свършено с мен. ...
Звезден портал към мечтите
изгрява слънцето над заскрежената
надежда...денят ще бъде мирен и добър
надеждата заскрежените крила разперва.
Полита волно над света, с мир, любов ...
Смешното на вица
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...
Зимна хижа
Добра къщовница е есента –
последните листенца ще изрони
и дрипавите врабчови гнезда
ще скрие зад драперии дъждовни. ...
Ти все ще си искра…
и всяка нощ ще светиш в моя дом.
Ти все ще си искра и полъх звезден,
от теб ще блика радост с всеки стон.
Какво съм аз без твоя ласка свидна, ...
Главна роля
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...
Понякога с вълшебната ти същност...
се срещам в пъстри, звездни измерения
и в съчетание с ефирна външност
танцува твоят дух към просветления.
Омайващо усмихваш се... В очите ...
Равносметки
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...
За рибата
май научно е доказано,
само,че, не съм серсем
да се тъпча безнаказано.
Екстри имала тя много, ...