Поезия

253,1 резултата

Бубулечка

По малката пътечка
бавно ходи бубулечка.
Ходи, клати се и спира-
най-добрият път избира!
А краченцата й тънки ...
837 1

Аз и Мими

Мими е моята красива кукла.
Много я обичам!
Тя ме слуша и разбира,
никога не ми се кара,
не припира.. ...
1.2K 1 1

Пролет е

Отстъпи уморена тишината
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
659 2

Очи

Тежък ден, аз вървя
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света, ...
404

Повярвай, време още има

Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
438

В мазето на гледната точка

В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...
832 1

Измислен рай

Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
533 1 3

Песен за две морета

В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...
861

Съвремие

За инстаграм заемат поза,
в погледа им – пламък.
Размърдайте го тоя мозък!
– Няма!
821 2

Като секвоя

Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
657 2 6

Прошка на самотата

Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...
538 1 2

Преди птиците и тяхната песен

ако загубя?
ще потърся учудено
в очите на другите
неразпознатата истина.
ще погледна победените карти ...
1.1K 5

Размисли в трафика

В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
1.1K 7 16

Какъв глупак!

Каза: "Жените се влюбвате с ушите"...
"Какъв глупак!", помислих си на глас.
Влюбваме се с очите и душите,
а после и обичаме със тях.
И не видът цени се, а делата ...
713 3

Гняв и вина

Закъснях от досада и сам
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...
855 5 6

Осмото чудо... в свобода

Утро пак изгря отвън,
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи ...
1.3K 4 13

Страдащо Небе

Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...
647

На Ботев

Че не видя драмата ни имаш късмет!
Добре, че не видя нашето падение,
че не видя дела ни ужасен, клет,
че не видя, че няма за нас спасение!
Добре, че не видя разочарованието ...
616

Предопределено

И във този живот се повтаря съдбата-
първо Нея обичаш, отдаден в захлас,
в миг я губиш, животът ти се сгромолясва,
безпощадно и тъжно те тегли пръстта.
Но очите ми стрелят в сърцето ти право, ...
815 2

Угасна слънцето в зори

За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...
949 4 10

Изхабено мастило

Отново сядам до огъня , и чувам писъците на изгаряща ми душа.
Решавам да се престоря на глуха
преди да съм хванала някоя пушка .
Бъдещето зад пердето на моя прозорец
ми се присмива за това какъв съм аз творец. ...
554

Знаят малките феи

Моят свят той е мъничък, мъничък още
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери ...
1.8K 4 13

Юнско пътешествие

Искам свеж пораснал юни
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши. ...
578 1 7

И още нещо

И още нещо
Обръщам се към моя ден и път
и там навярно драмата я няма,
преживяното отрони своя миг -
от липсвам ли, или ще съжалявам? ...
1.2K

Стихоблудстваща салата

Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)
Разбита е на пода празна чаша.
На никого ненужна е сега.
Тя пълна бе с житейска каша.
Създадена за изворна вода. ...
565 2 15

Някога бях птица

Понякога седя и просто слушам.
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...
623

Исус възкръснал? Тъй ли? О, прекрасно!

Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
577 2 4

Пазарът „Красно село"*

Като малък често ходех там –
скара, цаца, бургери и пица
хапвах сред неспирни върволици.
А сега сред хората съм сам.
___ ...
697 2

Последна любов

Ти си моя последна любов,
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти ...
814 4

Виждал ли си...

— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...
1.8K 9

Баланс на силите

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...
1.6K 8 10

Денят и луната

Денят и луната
Денят се е влюбил в луната,
но тях ги разделя нощта
и страда така над земята
от обич сама любовта. ...
505

Едно кафе без мляко

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
743 2 12

Заедно!

Когато си щастлива, ми трепти!
Когато ти е болно, ми гори!
Вечна музика и огън бъди!
521

Жалба за пролет

Аз ли грешно вървях,
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам, ...
562 3 9

Madame Toannet. La lettre

"Мадам, дуелът май ще се забави
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...
928 3 12

Само любов

Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...
940 8 12

Кой си ти?

Утрото е конче хвърковато.
А нощта - вълшебница,реди
дълги нанизи от звездно злато
и ме пита тихо:- Кой си ти?
Аз съм палавникът,който счупи ...
1.2K 2 10

Бяла пролет – зелена надежда

Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
789 4 8