Стихове и поезия от съвременни български автори
По-силна!
в гнева си слаба и ранена...
Сякаш сълзата ми
отново се стича солена!
Сърцето ми камък, ...
Дъждът
на билото на истинската жажда.
Мълчим, а всяка капка е верига,
в която океани ще се раждат.
А бе ни обещал да ни пречисти, ...
Късно вечерта
когато пада плавно мрака,
обичам тази тишина,
която само мене чака.
Тогава идват образи – ...
Скоба с точка-запетая
Хората сме само фон в дигиталните си тръпки.
Властва двойният стандарт - хем навън, пък пред екрана.
Всичко идва а ла карт, но цената е голяма.
С толкоз Интернет на екс лампичките светват в жълто! ...
Легенда за Енювден
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем.
Било е отдавна. До Тунжа река ...
Сърцето ми е твое, живот!
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
Навярно е съдба
дарен със красота,
Без него аз не мога,
не мога без мечта.
В очите му красиви ...
Мизерсцена – старо представление.
Новото се репетира. Авторите, режисьорите и продуцентите са същите.
В безкрая на живота на вселената,
в случаен и отчаян епизод
отново “Хамлет”, изгладнял, на сцената ...
В очакване
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли ...
Поглед напред
са винаги с нас.
Спомен –
и сълзи,
и веселие, ...
Направи като мен
защото искам с тебе да летя.
Ще ме боли, но няма да треперя
когато следвам своята мечта.
Въпреки житейските патрони ...
Какво ли?
нищо не намерих, нищо не спечелих,
нищо не познах.
Тялото ми бе обгърнато от рани,
душата скована бе от плач и мрак. ...
Послание
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...
Между пролетта и зимата
в началото е крехка.
После като минзухар
сама пробива преспите.
Бързайки да порасне, ...
Ще кацнат пак едни левенти
в поредния, протестен ден.
Но днес… аз няма да тъгувам
за Кирчо, Рашков и Асен.
След тях аз чакам тук левенти. ...
Две праскови и повечко череши
в градината до нас влезнах.
Ухаеше на плод и на любов!
Ти беше там,
обгърна ме с ръка – ...
След недоверие
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото, ...
Дъхът на лятото
разсипа жълто злато.
Ухае на цветя,
пристигнало е лято.
И птиците летят, ...
Никъде
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне ...