Стихове и поезия от съвременни български автори
Виенско колело
колелото на живота.
И ... не спира.
Днес сме горе.
Утре долу. ...
Пореден опит да ме отстраниш
не се препирам, женски чар не пускам,
несвоето не ще си присвоя,
с предястието бързаш да ме схрускаш.
Стаила дъх, мълча до умозрак. ...
Заспива денят
лъчите чезнат сред тъма,
в болка губи се мощ,
душа е тъжна и сама.
Отправям поглед в небесата, ...
След сенокос
Оглушах от гърмежи през май.
Има време за всичко, но трудно е...
Щом е време за скръб - няма край.
Сенокос. След това някак тихо е. ...
Лъвица
и по моите вени тече гореща кръв.
Обичам аз безумно и с огнено сърце,
лъже ли ме някой, любовта ми ще умре.
Аз горда съм лъвица и силна съм жена. ...
Aвтобиографично
винаги съм бил човек.
Може би,затуй съм страдал,
Че "мъжкар" не съм си падал.
И на мравка аз път сторвам. ...
На това му казват мечта
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
Изстрелян куршум
и главата ми се изпържи с тъпи хора
живея дали ще го преживея,
като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,
по радиото казват че умират хора ...
Небе от възможности
е с облачни форми и създания.
В океана, където сърцето губи своите
умения и налягания.
В океана, където човек гмуркал се, за да преобрази своите страхове в изпълнени желания. ...
Слънчев празник
лъчи, мечти и съзерцания,
а бавно лято сладко зрее
сред сини морски очертания.
Ухае август неуморно ...
Изповедта на гората(видяно в Рила)
със бистрата вода помни,
че тези извори са мои
и чистотата им пази
Ти, който въздух дишаш ароматен ...
...Прашинки, вятър...
в далечината облак
незван е гостът
буря...
/...Глух лай на куче. ...
Събуждане
Надникнах първо в твойта стая.
Бе будна ти, а пък сънят
с очите твои си играе.
Не ме видя, не ме видя. ...
Пътят на пеперудата
По- късно в гъсеница превърнах се,
уж пораснала,
но още не узнала своето място на тази земя.
Успях да стана какавида- най- трудното бе това! ...
Cветците до един са ни с рога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари, ...
Другата причина за сушата
На селския идиот дойде редът
да бъде опростен и прикаден.
Жените го приготвиха за път,
облякоха му ризица от лен. ...
Август
свири с топла хармония лятото.
Под клавишите бели и черни
въздухът прелиства отминаващото.
Като клопки от глухи сподавения ...
8. Бог
за да са ми спокойни и дните.
И молитва на Бог посветих,
че ме пази от страх и злините,
че ме води по пътя напред, ...
Край на олелията
Колкото съм взел, съм взел
Смених поредната обвивка
И се чувствам почернел.
Пих вода оттук-оттам, ...
Лятно морско вдъхновение
яката бяла и широка,
обличам я, а изгрев слиза –
щастлива розова посока.
Вървя по пясък нацелуван ...
Липсваш ми ти
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
За славата
с мене да се ръкостиска.
На върха съм във момента,
тачат ме и в парламента.
Може би затуй тълпата ...
Времето
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите ...
Небесен хазарт
Само няколко преки нагоре –
под бръшляна – в прохладните сенки,
е приклещено бяло къщенце –
със мушкато на своя прозорец. ...
Нека с теб
не мълчи, наруши тишината.
Успееш ли пак да ме върнеш,
значи теб е избрала съдбата.
Състояния много. Различни. ...
Това съм аз
Но по-далеч не искам да летя.
Паркирал съм си кривата ракета
до къщичка с камина и цветя.
На двора гледам две големи псета. ...