Стихове и поезия от съвременни български автори
16+ Ще намразя Русия
с този болен злодей,
и в Тайланд ще се скрия
в някой лъскав бордей.
Спирам руската водка, ...
Дървото на живота
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...
Тонове на любовта
и тонове на любовта –
прекрасни, нежни и незрими,
и пъстри като есента!
Поисках да ти ги изпратя, ...
Сезон на късни пеперуди
погледа ми
във сетивата ми навлиза
под царствен пурпур
в тунел от светлина ...
...Не_сянка
Пресътворена
в горското езеро лунно,
плува елата.
Греда или сламка?..
Държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...
Кървава цена
- Загубих си снахата!
Заплакало морето:
- Загубих си момчето!
Заплакали скалите: ...
Политическо размишление
политиката изглежда
и в народа с хъс се впива
в подлостта си тъй щастлива.
И народът го изцежда ...
Кръговрат
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...
На Онзи свят
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...
Затъмнение
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...
Облаци бели пътуват
някъде там във нощта…
Тебе те търсят, намират…
Облаци бели в съня.
Тази история моя ...
Не успявам да те задържа
носи спомени за летни дни
и във нея твоят образ се оглежда,
разтопен от речните вълни.
Чувам стъпки, шумове далечни, ...
Химн на българските депутати
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
Разобличение
Черният паяк
бавно по свода пълзи
в осем посоки.
Черното Слънце – Луна, ...
Въжделения
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...
Нощта
Изпълва тялото с любов!
Нощта безплътна, мълчалива –
тя на далечното е зов!
И отпочиват сетивата ...
До следващото лято
и есента ми подари усмивка!
И есенната красота,
на слънцето прощалната милувка!
Поисках да я задържа ...
Аутопсия на вятъра
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...