Стихове и поезия от съвременни български автори
В лагера
но вече няма място накъде!
И днес, ще взема моите душмани
да ги изпратя в Китен на море.
Ще ги закарам в лагер до морето. ...
Непреживяна
Моята любима
не бих направила Сегарда фамилия
или Лувъра,
или, не дай Боже,
Евксиноград. ...
Днес сетивата мои сключват мир
във името на името ти свято.
Изписват клетва те надлъж и шир
с любовния си порив пребогато.
Във името на името ти свято ...
Кито и Мецана
отивайки наш Кито в планина,
приготвил се,напълнил раница,
закрачил бодро в близката гора.
Ха ха ха,ха ха ха,да напише страница, ...
Истинското огледало
огледало от две вселени,
на два свята
от недокоснати сцени.
Огледалният образ на спектакъл ...
Не се научих
да те обичам правилно,
не бях достатъчно добра.
Давах ти прекалено много
любов и малко свобода. ...
Честит празник на буквите!
дадоха на народа светлина,
дадоха ни азбуката свята -
в душите приятна топлина!
Духовността е сила, мощ, ...
Speakeasy
Стеснителен поглед се дави на дъно под лед и сухи мечти.
Аромата на порив отречен се слепна с конячната пара,
а циферблата на стената се стопи.
Покапаха минутите на прага ...
Защо си сляп, човеко?
се сипе прах от златен лъч – пресян
и позлатява мигом щом попадне
в на вятъра тъй милващата длан.
И облаче обшива с нишки бели ...
Незабравим
и слънцето силно там грее.
Няма го вече ангела,
но още продължава да пее.
Няма я вече снагата Тошева, ...
Броди лято
и с красотата си блести,
в небето слънцето е злато,
с усмивката си ни дари.
И пак е светло и красиво, ...
Ататюрк
Колко ли пък да е тюрк.
Щом погледне ни със синия си взор,
Някак си помислям: ах, какъв позор,
Да беше той един викѝнг ...
Замлъквам, ще мълча
не превъзпитах звяра у дома.
Озъбил се, дори на бой налита,
отказа те от кръв и топлота.
Отряза пъпна връв и се закани ...
Юбилейно
в косите ни прокрадва се сребро,
лицата се променят недискретно,
но пазим във душите си добро —
за миналото, сбрало младостта ни, ...
Политически коректно
Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора, ...
Попитай защо
търсеше нови човеци,
с оня добряк, който бе ни създал,
но ни отказал вечност.
Временноживият е егоист, ...
Дива смокиня
суха пустиня
растеше сама,
саморастла дива
смокиня! ...
Девети май
фашизмът бе победен,
приключи "новият ред",
Европа имаше късмет.
Войната и триумф, и трагедия бе, ...
Самотното момиче
Вечер си ляга щом почувства се сама.
Сутрин сама посреща зората,
а в очите й вечно има тъга.
Тя броди сама из целия град, ...
А днес гасят се род и дом, и сили
по-чиста от сълза на пеленаче,
тъмата безпросветна е обаче,
където просветление не стига.
А знание познали най-подир ...
Да бъде както искаш ти
Да бъде както искаш ти,
по своя път да тръгне всеки
и най-красивите мечти
ще станат сиви и далечни. ...
Мустафа Кемал Ататюрк
(Най-великият държавник, живял някога)
Там, във Солун, там, в оназ страна,
роди се и израсна Мустафа Кемал паша.
Очите – сини, по-сини от небето, ...
Въпрос
а после в шепата се свива.
Как в граници да я държа, кажи.
когато граници за нея не се намират?
Изхвърча с разперени крила ...
...Не Найдена
брезата в двора. Есен.
Пълзи мъглата...
Нишан не прати
добрият момък месец. ...