Една дума а колко много значи,
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...
Ти знаеш, че небе не съществува.
Не съществува даже и материя.
Осъден си от хиляди химери
на истина, която не изплува.
Звездата ти не може да залезе. ...
МОМИЧЕТО НА СПИРКА ПАТРИАРХА
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха. ...
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
ДЕВОЙКАТА В ГОРИТЕ НАД ВЛАДАЯ
... по баира над Владая яко бях се запъхтял,
дъх на билки ме омая през косичника ти бял,
беше седнала на сянка вдън дълбоката гора,
и на горската полянка сякаш Господ ни събра, ...
Развалени мъже в разваленото време –
куп кръчмари до няколко леки жени,
под пребито небе с накривения гребен,
пред очи на препили на ба̀ра мухи –
в похотта си сами, като пусти недели, ...
Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...
Така те няма тук. И аз
мълча, че сякаш иде Бог и краят.
А стаята кънти от звук и глас,
но пак е моя, твърде моя карма.
Почти. Почти се стичам в теб ...
Пробуждам се... Ненужна е почивка.
Явление си ти новородено
и силата ти нежна откровено
целува ме с надежда и с усмивка.
И силата ти нежна откровено ...
Отново Коледа. Сега огряна в слънце.
А всички са преяли и препили.
Сърцето ми се е смалило в зрънце,
душата угнетена се е свила.
Поканихме ли в Коледната вечер ...
ПИСМО ОТ ЕДИН ХАХО
... посоките на този свят са пет, последната отвежда във Всемира,
роденият със участ на поет – дори отвъд да иде! – не умира,
събужда ни по третите петли, със Сънчо вечер води ни в горици,
ако душата много ви боли, превързва я със сенчици на птици, ...
Компютъра спрях още някъде в осем.
Часовникът ча́ти с мечтите нечестно.
Вечеряхме царски, каквото дал Господ.
Един път е Коледа, не много често.
Обаче е празник,... какво да празнувам, ...
Тази вечер смирено заставам пред снагата на дългия път.
Тази вечер на злото прощавам и се моля звездите да бдят
над деца, на които войните им отнеха свободния час
за чудесния звън на мечтите, вдъхновено изпети на глас.
Всяка вечер смирено се уча да приемам живота без грим. ...
Вървя и зад ъгъла все поглеждам,
навярно и ти мила често правиш това.
Теб аз търся все хората оглеждам,
за да те видя, да срещна теб в ноща!
И вярвам че зад ъгъла ни чака любовта, ...
На хубостта ти се крепят мечтите
и моят свят чрез тебе разцъфтява.
Не си ли ти - ще рухнат бъднините
и всичко във мъгла ще е тогава.
Планети пъстри живват в небесата - ...
Днес прости на всички хора -
близки и далечни,
за това което са направили,
а ти си определил като погрешно.
Дали пък ти не си сгрешил в преценката? ...
Аз искам да горя от тази прелест
и с плам да те сънувам в зимна нощ.
А в твоя студ да стискам зъби с челюст –
възкръснал от красив и бял разкош.
Смирен трептя за всички земни сили, ...
Загърбих суетата си до стон,
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...
АКО ИИСУС РОДИЛ СЕ Е В НЕДЕЛЯ
... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,
в туй време твоят смахнат телевизор дискретно да ми бърка във ума, ...
Ставали по Коледите чудеса!
Трябва само да си отгледате мечта.
Да я пуснете към небесата!
И ето я в реалността мечтата!
Та и аз отглеждах си мечта. ...
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
И пак ще поемеш по пътя далечен
със вятъра и с развети коси.
Не слушай дори да ти казват "обречен"
животът е там където си Ти.
Животът е светеща улична лампа, ...
Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове, ...