42 263 резултата
Мое мило сърце, уморено от толкова тичане,
не угасвай зад хълма, където денят се топи.
Има още какво да мечтаем, прегърнем, обичаме...
Не потъвай във тези измамно красиви тъги!
Има още пътеки, които не сме си проправили. ...
  745  10 
ПОСЛАНИЕ
Автор: Мерсида Садикович–Османбашич, Б. и Х.
Започнах с трън –
боде, а не боли.
Преминавам през мъглявата врата, ...
  423 
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  342 
В пустинен ден изгря това небе
и пясък влиза във очите, ослепява.
Пустинен цвят душата ми е днес.
Не ѝ се чака, вярва и прощава.
Пустинно се закотви тишина ...
  366 
Днес е трудно. Не петък, а събота
и фаталност, облечена в страх,
да изгризва съдбата, беззъбата,
да нарежда поличби за грях.
Черна котка пищи зад завесата. ...
  494  10  32 
И няма шанс да ме подминат!
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.
Какви ли псета след кервана, ...
  440 
Спасявам те от огнения взрив,
почти стопил е божиите клетки.
Оттеглям се във образа си сив,
за да платя и тази твоя сметка.
Видение ли – не, просто живот, ...
  599 
Колко мляко има в Млечния път?
Колко са снежинките в една вихрушка?
Колко време мъртвите спят?
Справедливостта тържествува ли с пушка?
Плуват ли рибки в тоалетна чиния? ...
  394 
не казвай сбогом
аз виждам в погледа
в очите ти искра
искра която пали
бурен огън а огънят ...
  456 
„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...
  306 
Просто дума, съдържаща сложността на всичко.
А може би е по-добре, че не си я казахме.
Може би е по-добре, че се разминаха пътищата ни.
Наистина, може би е по- добре че не се сбогувахме,
защото знаехме, че това не може да приключи просто така. ...
  599 
Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...
  627 
Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
  748  10 
Жълтият цвят напомня на слънцето
и неговата сила да вдъхва надежда.
Червеният на любовта,
проправяща си път през трудността.
Белият на свободата, ...
  592 
Наливаш чаша вино
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша... ...
  1198 
Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
  748  11  20 
Да намериш себе си в някой друг
и същият да те разбие, защото се мрази.
Да живееш чужд живот и напук
да се смееш, докато всички те газят.
Ето това наричам аз воля, ...
  422 
Когато ти е трудно и нищо не върви,
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
  354 
Глух лай на куче
в далечината облак
незван е гостът
буря...
/...Глух лай на куче. ...
  382 
Бях малко яйце, неразбиращо света.
По- късно в гъсеница превърнах се,
уж пораснала,
но още не узнала своето място на тази земя.
Успях да стана какавида- най- трудното бе това! ...
  996 
Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
  1310  15 
Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
  410  18 
Рано, рано, отзарана - всички в блока по покана
се събират за събрание и затихват с внимание.
Чува се тук мъжки глас, на съседа – дядо Спас:
- Трябва в блока да сме мили! Да сме истински вежливи! -
със съседи, квартиранти и да търсим варианти… ...
  650 
С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад,
крача гордо и усещам, че не ходя сам,
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката.
Страховете си оставяме зад нас, ...
  417 
Тъмносиня вечер е навън.
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна, ...
  329 
/на сина ми/
С корен заровен дълбоко в жарава,
самодивно разплела коси,
полита нагоре душа синьоплава,
пори облаци с мисли - мечти. ...
  1101 
Глъч, шум, животът кипи...
Минават трамваи, тролеи, коли.
Стоиш и гледаш напред в светлината
и чуваш кънтенето на тълпата.
Сред нея вървят и високи, и ниски, ...
  361 
Ти си моята сила и слабост
ти си моята болка и радост
от мига, в който те поех с ръце
и почувствах мъничкото ти сърце!
Като птица феникс възкръсваш от пепелта ...
  1219 
Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...
  994  13  17 
Понякога мисля за тебе
аз още те крия в сърцето си
и ти дори не знаеш това
аз знам че ти прости
и тръгна защото трябваше ...
  609 
Опитах се да го опиша с думи.
Да го оприлича на вещи разни.
Но бяха опити напразни.
Щастието намирам в малките неща,
които неща дори не са. ...
  902 
Не ме измъчвай поне този път.
Ще бързаш да излезеш през вратата,
а аз ще те очаквам в съня и ще въздишам дълго под синевата...
Звъниш право в моето сърце,
после бягаш и с приятели отиваш. ...
  518 
Когато в камък запечата
сърцето ти тъга една –
ще те открие светлината
от мене, с жадна топлина.
Сърцето ти тъга една ...
  1179 
Липсата ми няма да е страшна, нито тежка,
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...
  810  13 
Двамата седим на пейката на гара и държим ръцете си успокоени.
Птиците се прислоняват на перона.
Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.
Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.
За проблемите си днес нехаем. ...
  435 
Прекършената ти мечта
с душата си споявам аз.
Да бъдеш жива красота
това желая всеки час.
С душата си споявам аз ...
  1194 
Празнота усетиш ли, не се плаши!
Повярвай, знам - боли,
когато сам си и тежи.
Но затова живеем, може би...
Да се учим от мъката си, ...
  564 
Поглеждам на Съдбата в двете длани
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани, ...
  1211 
Изгревно розово. Лека усмивка.
Вънка е светло. В душата е чисто.
Слънце играе в мойте зеници.
Пеят в дърветата някакви птици.
Две палачинки. Мед и смокини. ...
  378  14 
Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...
  479  12 
Предложения
: ??:??