Стихове и поезия от съвременни български автори

255.9K резултата

Отпътуване

И ето, времето с което си обгърнат
пътува своя сън и ти със него.
Със тиха музика пътуват дните,
които никога не биха спрели.
От своето събуждане побягнал, ...
680 13 11

Някога

Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър... ...
1.2K

И в края на света...

И в края на света ги брани Господ,
а кретат в малък дом и с две деца.
Цветя и сок се раждат в онзи троскот
и светят над градина сто слънца.
Когато вятър реже с остра болка, ...
994 5 20

Метафора за вечност

Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...
1.1K 9 25

Хора

Хóрата сме уникално прости същества,
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...
1.1K 2

За едно и хиляди кутрета...

Погали ме. Един път поне.
Само миг да усетя, че дишам.
И със сухият хляб, две ръце
да ме вдигнат поне до звездите.
Прегърни ме. Един път поне, ...
1.8K 3 3

Лято в излишък

Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...
2.4K 7 21

Богопомазан

О, тез следгробищни завръщания!
Все по-чести, нон-стоп ...
Не блъскай се; на всеки за Небитието
билет с запазено место.
Внезапно ...
633

Точно, когато трябва...

Неочаквано някак,
ей така - като гръм от небето,
неповикана, тиха и странна,
разплакващо истинска,
ще се плисне в очите ти, ...
1.2K 3 6

Като мечта недостижимо

Това пътуване е дълго,
прилича ми на авантюра,
в душата болката е спряла
и чувствата е съхранила.
Картините на щастието ...
524

Богоявление

Реката пак от зима е скована.
Не иска селото да счупи ледовете.
Ще тръгнеш ли след кръста днес, Йордане?
Църквата над тебе тъжно свети...
Свещеници стоят на двата бряга. ...
1.6K 12 25

Господ си спи

Свети зад Дунава, малкият град,
значи в Румъния също не спят.
Но за какво ли, за тях да говоря?
Те вече министри, си имат в затвора.
Уж сме еднакви, ама не сме. ...
632 1

Измерения

Бях на място...
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където ...
1.2K 2

Някъде във времето…

Август ме посрещна в погледата ти,
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...
1.6K 2

Падането отвисоко

Паднахте, няма незаменими,
тъпкахте хората бедни, раними.
А най-тежко, най-жестоко
е падането отгоре, отвисоко.
Не се свенихте да използвате сила, ...
991

Вода и Светлина

Когато нежна, бяла Светлина,
във водата със Любов се влива,
от любенето ражда се дъга,
в кристал на снежинка се разлива!
И грее хармоничният кристал, ...
1.2K 1 1

Зимна радост

Разпръсква слънце януари
и мека зимата расте,
лъчите леки са, не парят,
и чувство стих ще оплете
от думи, рими, весел ритъм, ...
1.4K 2 9

И там... откри човеци Диоген.

Да скита Диоген се измори.
От векове планетата претърсва.
Че хора има много, но уви -
човеците в картинката отсъстват.
Реши, че може би е остарял. ...
982 7 7

Сбогом, керван от илюзии

Колкото повече улички,
толкова токчета тънички,
стройни крачета и лунички,
нетърпеливи и мънички.
Мислите хукнаха влюбени, ...
722 1 5

Вдъхновения

На отец Владимир Дойчев
Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки ...
1.1K 4 3

Кристалите на мисълта

Оо, мисъл Мързелива!
Ти наситен си разтвор
от просия, нищета и глад.
Как промъкваш се лениво
в този динамичен свят! ...
1.1K 2 3

Навикът помирява и с робството*

*Питагор
Празни маса и свещник, и стенен часовник,
покрити със слоеве сивкава прах.
Стените проскърцват с тревожна злокобност;
в гредите на пода, оваляно с мрак, ...
2.1K 5 16

Не утре - сега

Няма време в живота нито място в света,
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...
1K 1 7

Някъде из гората

Двамата вървяхме из гората,
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...
1.4K 3 23

Стара душа

Тя беше една стара душа...
Парите изобщо не я блазнеха;
не съдеше по външността,
недостатъците на другите не я дразнеха.
Тя виждаше най-доброто у хората, ...
1.8K 1 2

Да, казват всички...

Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...
958 5 10

Промяната

Откакто тук промяната настъпи,
животът ми тотално се стъжнИ:
Продуктите във супера са скъпи,
а моята заплата си стои.
Поскъпна много водката Аляска, ...
1.1K 7 12

Тази нощ

Тази нощ съвсем е сляпа.
Търся светло, а го няма.
Облаци, луната цапат.
Чисто място не остана.
Тази нощ е магнетична. ...
747 1

Човек

Минали са векове, а човекът все е този,
старите си бесове, още гони и тормози.
Битието промени от небето до земята,
ала нравът съхрани, още в дивото се мята.
Търси светове незнайни, в космоса и под водата, а големите му тайни, си остават във душата.
687

Бруталното племе

Обещах си да напиша стих
в анализ за "велики" кукуперки,
самовлюбените кукундрелки,
горди и ненужни,
полза няма от такива селяндурки. ...
641

Душа - свободна

От блясъка на празнична заря,
от вибрации на безброй желания,
ефира - наситена е стена от суета.
а пулса на Вселената стенания.
Вселената си следва своя вечен път, ...
1.3K 4

От свое име

Той говори, от своето име,
не, не носи безброй имена,
а в лице - очертания зрими,
разпознати от всяка страна
и говори, говори с усмивка, ...
1.1K 2 10

Код: червено

Подарък е – в червена опаковка.
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...
961 7 11

Морското момиче

Тя имаше сърце от пясък.
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...
749 1

Изгубен Ангел

Вървях, вървях, вървях…
А пътят към безкрая води.
С пречупени криле, изгубен Ангел бях
и криех се от хорските неволи.
Вървях, вървях, вървях… ...
1.9K 8 24

На забравената гара

Пустеят в тишина перони
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив ...
1.1K 1 7

Споделяне

Един поет,
говореше със виното
за своята любов:
Тя също като теб
ухае ...
720

Поезия 2

Тъй като частично усвоих плоскостъпния ямб, реших да се опитам в разностъпен дактил, избягвайки силаботоническото правило, на един ударен, двама не ударени. Общо погледнато, сътворих една поетична какофония, базирайки се на това, че фалангите на кита, който също е бозайник са повече от три.
Разбира ...
730 3 10

Прекалено

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...
1.2K 2 2