Стихове и поезия от съвременни български автори
Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър... ...
И в края на света...
а кретат в малък дом и с две деца.
Цветя и сок се раждат в онзи троскот
и светят над градина сто слънца.
Когато вятър реже с остра болка, ...
Метафора за вечност
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...
Хора
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...
Като мечта недостижимо
прилича ми на авантюра,
в душата болката е спряла
и чувствата е съхранила.
Картините на щастието ...
Господ си спи
значи в Румъния също не спят.
Но за какво ли, за тях да говоря?
Те вече министри, си имат в затвора.
Уж сме еднакви, ама не сме. ...
Измерения
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където ...
Някъде във времето…
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...
Падането отвисоко
тъпкахте хората бедни, раними.
А най-тежко, най-жестоко
е падането отгоре, отвисоко.
Не се свенихте да използвате сила, ...
Зимна радост
и мека зимата расте,
лъчите леки са, не парят,
и чувство стих ще оплете
от думи, рими, весел ритъм, ...
И там... откри човеци Диоген.
От векове планетата претърсва.
Че хора има много, но уви -
човеците в картинката отсъстват.
Реши, че може би е остарял. ...
Сбогом, керван от илюзии
толкова токчета тънички,
стройни крачета и лунички,
нетърпеливи и мънички.
Мислите хукнаха влюбени, ...
Вдъхновения
Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки ...
Кристалите на мисълта
Ти наситен си разтвор
от просия, нищета и глад.
Как промъкваш се лениво
в този динамичен свят! ...
Не утре - сега
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...
Някъде из гората
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...
Стара душа
Парите изобщо не я блазнеха;
не съдеше по външността,
недостатъците на другите не я дразнеха.
Тя виждаше най-доброто у хората, ...
Да, казват всички...
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...
Промяната
животът ми тотално се стъжнИ:
Продуктите във супера са скъпи,
а моята заплата си стои.
Поскъпна много водката Аляска, ...
Тази нощ
Търся светло, а го няма.
Облаци, луната цапат.
Чисто място не остана.
Тази нощ е магнетична. ...
Човек
старите си бесове, още гони и тормози.
Битието промени от небето до земята,
ала нравът съхрани, още в дивото се мята.
Търси светове незнайни, в космоса и под водата, а големите му тайни, си остават във душата.
Бруталното племе
в анализ за "велики" кукуперки,
самовлюбените кукундрелки,
горди и ненужни,
полза няма от такива селяндурки. ...
От свое име
не, не носи безброй имена,
а в лице - очертания зрими,
разпознати от всяка страна
и говори, говори с усмивка, ...
Код: червено
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...
Морското момиче
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...
Наздраве за непоправимите
Може би.
Съветва ме учтиво календарът.
Година Нова! Битият е бит
по приказка от памтивека стара. ...
На забравената гара
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив ...
Споделяне
говореше със виното
за своята любов:
Тя също като теб
ухае ...
Поезия 2
Разбира ...
Прекалено
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...