Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Юнско пътешествие

Искам свеж пораснал юни
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши. ...
735 1 7

И още нещо

И още нещо
Обръщам се към моя ден и път
и там навярно драмата я няма,
преживяното отрони своя миг -
от липсвам ли, или ще съжалявам? ...
1.4K

Стихоблудстваща салата

Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)
Разбита е на пода празна чаша.
На никого ненужна е сега.
Тя пълна бе с житейска каша.
Създадена за изворна вода. ...
708 2 15

Някога бях птица

Понякога седя и просто слушам.
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...
761

Исус възкръснал? Тъй ли? О, прекрасно!

Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
706 2 4

Пазарът „Красно село"*

Като малък често ходех там –
скара, цаца, бургери и пица
хапвах сред неспирни върволици.
А сега сред хората съм сам.
___ ...
872 2

Последна любов

Ти си моя последна любов,
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти ...
1K 4

Виждал ли си...

— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...
2K 9

Баланс на силите

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...
1.8K 8 10

Денят и луната

Денят и луната
Денят се е влюбил в луната,
но тях ги разделя нощта
и страда така над земята
от обич сама любовта. ...
696

Едно кафе без мляко

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
905 2 12

Жалба за пролет

Аз ли грешно вървях,
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам, ...
724 3 9

Madame Toannet. La lettre

"Мадам, дуелът май ще се забави
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...
1.1K 4 12

Само любов

Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...
1.1K 8 12

Кой си ти?

Утрото е конче хвърковато.
А нощта - вълшебница,реди
дълги нанизи от звездно злато
и ме пита тихо:- Кой си ти?
Аз съм палавникът,който счупи ...
1.4K 2 10

Бяла пролет – зелена надежда

Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
955 4 8

Път във пустиня

Отдавна дните нямат значение и сила.
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви. ...
782 1 1

Да се помолим, нека бъде мир

Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...
1.2K 2 8

Не е за продан

Непорочната светла душа
не изважда пазарът за продан.
С птиче мляко да се изкуша
не е в моята груба порода.
Хляб, усмивки ми дай и свирни ...
1.7K 6

Предвеликденско

https://www.youtube.com/watch?v=VvNxffaaM_w
Пролетно
полетно
маково
знаково ...
2.4K 4 33

Пред хребета на бъдещето

Погълнат от огромните вълни,
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
залутан в гънките на океана.
Аз дишам още сякаш полужив ...
1.7K 17 14

Понякога

Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...
672 3 10

***

Най-трудната част е,
когато си тръгнеш и ме оставяш да се надявам
Всички тези обещания,
които дадохме, те ще бъдат нарушени
Оставяш ме толкова объркан ...
659

Черна Дъга

От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято,
прохожда достойния живот.
За една борба извисена ...
823

Разказва семейното легло

Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...
1.8K 5 15

Гладните хора

Тези хора просто не забелязвате,
но и те също грижи заслужават,
но вместо помощ да им оказвате -
че те почти нищо не притежават,
вместо към ближните емпатия, ...
1.9K 1

Човече

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...
1.7K 6 22

Живот с огън

Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...
697 1

Любовта

Твоята любов крепи моята вяра,
едно мое мило и сърдечно уверение.
Ако съдбата ни помислила е за раздяла,
то тя ще бъде виновна за моето страдание.
Небето синьо и чисто е като твойте очи, ...
783 1

Горещо е...

Горещо е. И мъчно. И самотно.
На всичкото отгоре - пълна скука.
Такава мижитурка е живота,
замлъкнал от страха да не е чут...
Събрал е вътре в себе си и Тебе, ...
705 4

В очите на хората

Странна птица е Димитър –
няма фейсбук нито туитър,
думи в стихове подрежда.
Няма за такъв надежда!
890

Чудо

Как сърдито е небето,
изненада се детето.
Кой ли облаците гони,
та небето сълзи рони?
Вятърко сърдит и гневен, ...
2K 1 4

Днес с никого не ходим на дуел...

Днес с никого не ходим на дуел,
надскачаме душите си човешки,
един поет – душа в словата вплел,
надзърта иззад двери много тежки,
където се е скрил от воя зъл, ...
548 2 7

Сто проблеми

Свещи палиш
и се молиш,
и ме галиш
и говориш.
Питаш мен ...
734

Нощ

Навън е тъмно. Просто нощ.
И тишината на безкрайната вселена.
Звезди разхвърляни през куп за грош.
Планета малка в самотата си пленена.
Ехтящи стъпки. Тъжна празнота. ...
548 1 3

Минно поле

Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
820 2 4

Капчукова песничка

Тихо капчука ми песничка чука ми,
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане ...
627 1 8

Война

Замина си приятелю, отиде си.
Като залеза потъна вдън земя.
Заглъхнах да те чакам,
Да те търся.
Защо ли не удариха по мен? ...
868 5