Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Ден последен

Тъгата ми дава сила да пиша,
мале колко е красива само виж я,
нямам думи да я опиша.
Пропадам в киша,
тя е недостижима, ...
612 2

Златиста

есен — златиста —
чудата и тучна — и
любвебогата
489

18+ В изповедалнята - 13

ТЯ: Така се притеснявам, отче мой!
Да ми помогне няма просто кой!
Откакто Графът е далеч оттук
светът ми промени се, стана друг!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не страдайте, ще се завърне той ...
1.8K 4 16

Последната надежда

Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине... ...
1.3K 5 19

Дъщеря и майка

Не те родих, не бе ми отредено,
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...
581 2 8

Лулата на мира

Лулата на мира дими
над прерии;и върхове,
над индиански вигвами.
Изпушват я предишни врагове,
след кървави следи-знаци ...
1.3K 4 14

***

***
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...
595

Бръм- бръм... контакт... Бръм- бръм... Готино...

Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...
795 3 15

Хорска мълва

Чума, късам си косите,
костите си чупя с чука.
Обезумяла от мълвите,
хорските обиди скрити.
По гърба ми лепнат тръпки, ...
885 4

Размисъл на песимиста

Обещания - измами,
мизерия, разврат...
суета, семейни драми,
насилие, подземен свят...
Самотници сме всички ние, ...
1K 2 12

Огледално

Къщата голяма, пуста,
като оазис е за мен.
Редя я, глася я – напусто,
самотник съм аз наранен.
Редя я, глася я – напусто, ...
594 2

През октомври

Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
1.6K 9 16

Вратата на храст заприлича

Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал? ...
1K 1 5

Професор

Ето - мене силно ме боли,
че умен човек се продава,
че на пари не може да устои,
вместо в СУ да преподава.
Ей това е - нямаме морал, ...
995 1

Безпътни души

Искам да видя душата си гола,
в тайнства обвита и звезден разкош,
с теб да достигна до свойта Голгота,
а вятърът с писък да спре в полунощ.
Искам очите ти да ме прочитат, ...
858 1

Пристана в сърцето

Препускат спомените, като оживели,
препъват се в неказани слова,
говорят си с мечтите ми най-смели,
Разголват и душата след това.
Откривам щастието в старата ни къща ...
1.4K 2 9

Три октави любов

В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът ...
817 4 23

Нарисувай, моля …

Прозорецът ми е цветна картина.
с есенен пейзаж, но… жив.
Оранжево и златно преливат
в красив абстрактен мотив.
А в щрихите, едва доловимо, ...
475 2

Когато се изгубиш

Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
1.4K 2 13

Жрица

Жрица
По нежната традиция
целуна ли те... Вече
бъди Жена и Жрица –
за цялата ми Вечност!... ...
503

Окрилени

Всяко докосване е блян,
всяка целувка – жар.
Всеки поглед ме влудява,
всяка усмивка размечтава.
Всяка мисъл е мечта, ...
1.1K

Лудостта на лятото

Налива нектар в очите ти лятото,
по лицето с уханни вълни,
разпуква плод благодатен,
в цвета на узрял кестен див.
В пожара стихиен на вятъра, ...
890

Сприятеляването

със самотата
сприятеляването
сърца съсипва
477

Целувката

Прикована към стола си,
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета ...
975 2 3

Предизборно размишление

Игра, в която ние сме играчки,
до изборите има само крачка,
на сляпо крачка, полет в щедра яма,
изкачване с романтика на драма.
Лъжите мазни, слети с пазарлъци, ...
495 2

Песимистично

И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...
689 1 5

Къща без прозорци

Съшивам си небе – да бъде дом
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи ...
1.2K 6 10

Има ли те още?

Къде си ти? И хиляди непитани въпроси
Що душата ми нуждае все да носи
Макар да чувствам, че наистина те има
Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима
Макар че смях и песни все след тебе тичат ...
717 1

Неделни задачи

Неделя сутрин. Не бързам за никъде.
Едно ми е такова… мързеливо…
В полусън, на топло под завивките
усмихвам се през миглите сънливо.
Сънят поседнал е, преди да тръгне... ...
502 2

Във Виолетовата вечер (фентъзи́)

Във Виолетовата вечер
(фентъзи́)
С чар и с не́га ме привлече –
с екзотична красота́...
С Виолетовата вечер ...
769 1

Тихи, самотни и дълги

Тихите дни и тихите нощи
запълват живота ми
още и още.
Самотните дни и самотните нощи
вгорчават живота ми ...
447

Мъдростта на твореца

Реката вае тайнствени каньони
и инкрустира във скалите писъмце.
Подбрано, словото дълбае форми,
послания гравира в търсещо сърце.
На смърт или живот, дъхтят словата, ...
712 4 5

Знам какво е

Да мечтаеш за пристан след препиване с топли морета
да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -
знам какво е в душата моряшка да няма небета,
нито дъно, в което безславно да се удавиш.
Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние ...
2.4K 5 12

Фантазии

В поникналите стръкове пшеница,
живее банда щури слънчогледи,
слънцето възкръсваща е птица,
а облаците на небето разногледи.
Kато всички тичам по земята, ...
712 1 9

Молебен за светлината

МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи. ...
472 3 4

A после ще е крив... Михал

Подканва с гегата пастирът
и не брои, дори в егрек
и държеливи, не умират,
овцете. Дупка на геврек,
са обещанията празни, ...
470 1 2

Тайнство в секунда копнеж

...
Живота ми как ще стигне,
насладата пълна да вкуся?!
Искам, Господи, дай ми-
повечко време за приключения! ...
574

Усещане за залез

Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...
667 1

Отрезвяване

Ще преспя със тази мисъл - без прегръщане,
преглъщам опита ти за обичане. По философски.
Сбогувам се с причините за връщане
на всеки жест на доброта. И слагам точка.
По стипчивия вкус на залеза, ...
1.1K 2 8