Стихове и поезия от съвременни български автори
Ода за Мариупол
сякаш късче пейзаж на побъркан художник.
Виждам сградите там да стоят непокътнати,
чувствам в себе си хлад като дъх на отвъдното.
Крача тихично аз по притихнали улички, ...
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
Сезонно
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
С мечтите ти копнея да прогледна
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...
Елементарна поема
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...
Аз живея
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
Пролет е
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
Очи
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света, ...
Повярвай, време още има
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
Измислен рай
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
Като секвоя
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
Преди птиците и тяхната песен
ще потърся учудено
в очите на другите
неразпознатата истина.
ще погледна победените карти ...
Гняв и вина
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...
Осмото чудо... в свобода
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи ...
На Ботев
Добре, че не видя нашето падение,
че не видя дела ни тъй ужасен, клет,
че не видя, че няма за нас спасение!
Добре, че не видя разочарованието ...
Угасна слънцето в зори
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...