Стихове и поезия от съвременни български автори
Градоред
Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. ...
Опит за апева 1
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...
Нетърпение
упойваш ме със жадни ласки…
И палава съм, и съм жива;
Захвърляме с теб всички маски…
И втурваме се неразумно ...
Любовна шира
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
А някой свил на рамото луна
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...
Граница
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...
Без чувства за сбогом
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка, ...
Пòдзим
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал ...
Не успях да те стопля
Аз всеки ден над тебе бдях.
Лято беше, излизах с къса рокля,
но все така студена бях.
Прости, че не успях да ти покажа ...
Море
по пясъка двете следи не личат
вятърът грабна вълните в морето -
сърдито захвърли ги в немия бряг.
До вчера бе весело, шарено, златно ...
Чат оффлайн 🌐
«человек с другого берега»
Мы все арабы и евреи,
мельчает наша жизнь – река ,
И дно взбирается на берег, ...
Паисий Хилендарски
През дългите нощи с мастило и перо в ръка,
един отец в тъмнината показа светлина.
На българите историята написа той някога,
да се гордеят и помнят своя род и родината. ...
Есенно оптимистично
и то разпуска медените пръсти,
по-ниско, по-обичащо и близко,
с последните лъчи – щастливи, гъсти,
и в пъстрата игра листата падат, ...
Без отговор писмата ми се връщат...
През бури гълъбче само лети.
И ветровете клоните прекършват,
а птичката ми смелост не пести.
И дъждове, и студ не спряха даже ...
Балкон
скърби моята душа.
Взирам се в пустите простори,
бленувам за забравената свобода.
Цигарата в ръката ми догаря. ...
История пандемична
по Радой Ралин
Нашата цивилизация
е в глобална закъсация –
хората се борят мъжки, ...
Номед
Демон броди, като скитник непознат.
Аз нямах време рових в пепелта,
търсих жарава от моята искра,
но само сажди, пепел, прах. ...
Калинка - малинка
с име сладко Бърборинка,
с рокличка на търкалца,
седем броя при това.
Цял ден пърха си на воля ...
Най-добрия ден
В Деня на Музиката искам да ти кажа,
че нужна си ми като капката вода
за цветето поникнало в паважа
е нужна за да радва с красота! ...
В манастирското дворче
далеч от лъжовния мир на света,
заслушах се само в горите му вечни
и в сладките песнички на пролетта.
И тихичко чух мелодични камбани, ...
Онази мисъл
в живота ме води през тръни и драки.
Научи ме тя... да не бъда страхлива,
със страха... да кръстосваме шпаги.
Да спорим със него, за прошка да моли, ...
Заешка броилка
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...
Последната карта
От любовта се ражда поезията.
Първо не я забелязваш до теб.
После се случва да се разминете
без да познаете думи съзвездия. ...